Според фирмата на Тонка Трайкова, която е с актове, проверки и сигнали твърди, че медиите не трябвало да пишат за тях
-
- януари 27, 2026
Когато документите говорят, делата започват да звучат странно.
В Районен съд – Гоце Делчев се разглежда гражданско дело, по което „Карол Фернандес Мийт“ ООД с управител Тонка Трайкова претендира обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от журналистически публикации на медията Топ Преса. Искът е предявен за сумата от 15 500 лева, като към момента е разгледан частичен иск за 5 500 лева. Твърденията са за накърнено добро име, уронен престиж и негативни обществени внушения.
Делото само по себе си не би представлявало правна изненада, ако не беше едно обстоятелство.
Публикациите, предмет на спора, не са базирани на анонимни източници, интерпретации или предположения, а на официална кореспонденция с държавни институции, включително Инспекцията по труда, Българската агенция по безопасност на храните и отговори по реда на Закона за достъп до обществена информация. Именно тези документи са били цитирани, публикувани и анализирани.
В съдебния процес ищецът поддържа тезата, че разпространяването на подобна информация е довело до вреди за търговската му репутация. Тук възниква деликатният юридически въпрос. Кога публичният документ престава да бъде факт и започва да се възприема като обида. Съдът вече е приел представените писмени доказателства и е допуснал издаването на съдебни удостоверения до същите институции, чиито документи са били предмет на журналистическия интерес.
С други думи, съдът счита за необходимо да провери фактите там, откъдето първоначално са произлезли.
По делото е разпределена доказателствената тежест по класическия процесуален модел. Ищецът следва да докаже не само настъпването на твърдените вреди, но и че публикуваната информация е невярна. Ответникът от своя страна поддържа, че е действал добросъвестно, в рамките на свободата на изразяване и при наличие на обществен интерес. Правната рамка по подобни спорове е добре известна. Европейската съдебна практика последователно приема, че журналистическата критика, когато се основава на проверими факти и официални източници, се ползва с повишена защита.
Особено когато засяга дейност, свързана с храни, трудови правоотношения и контрол от държавни органи. В този контекст спорът придобива по-широко значение.
Не толкова дали дадена публикация е била неудобна, а дали обществото има право да бъде информирано за резултатите от проверки, сигнали и административни актове. От менажерският екип на Топ Преса заявяват, че никога не са твърдели повече от това, което съдържат официалните документи. Нито по-малко. И това е очеизваждащо.
Медията подчертава, че не създава актове, не извършва проверки и не съставя протоколи. Тя единствено ги публикува.
А документите, както е известно, нямат чувство за репутация. След техническа молба за поправка на протокол, съдът насрочи следващо заседание за 17 февруари 2026 година. До тогава остава открит въпросът дали спорът цели защита на права или по-скоро поставя на изпитание ролята на медиите да публикуват факти, които не винаги са удобни.
Отговорът предстои.
Be the first to leave a review.
