Краят на „Милена“ и тестът пред „Пиринпласт“. Доколко е устойчива групата около Димитър Тадаръков

Когато фабрика като „Милена“ в Благоевград затвори, това не е просто фирмена новина. Това е сигнал за регионална икономика без буфер, без индустриална политика и с висока социална цена при всяко лошо управление. По фактите, които излязоха публично, „Милена“ прекратява дейност на 20 януари, след месеци неизплатени възнаграждения и разпуснат персонал, който реално остава да чака заплати от миналата есен. Същевременно собствеността е ясна и концентрирана. Това поставя логичния въпрос, който Топ Преса има основания да зададе: рухва ли бизнес империята на собственикът и Димитър Тадаръков, или наблюдаваме отделни фалити в периферни активи, докато ключовите предприятия остават защитени.

За да се отговори честно, трябва да се разделят две линии. Първата е социално институционалната. Втората е финансовата.

Социално институционално „Милена“ завършва по най лошия възможен начин за работниците. Неплатени заплати, липса на активи за покриване на натрупани задължения, разпад на производствения капацитет след отлив на кадри. Това не е криза на пазара, това е провал на управлението на оборотния капитал и на отношенията с персонала. Всяка компания може да загуби клиенти. Не всяка стига до точката да финансира дейността си с неизплатен труд и после да остави хората да чакат механично решение от съда. Как стоят нещата в единственото работещо предприятие на големият магнат в югозапада – Пиринпласт АД намиращо се в град Гоце Делчев?!

Финансово картината при „Пиринпласт“ АД, ключовият индустриален актив в Гоце Делчев, е различна и именно тя прави тезата за рухване на империя прибързана. Публичните данни показват предприятие с устойчиви приходи около 11 до 13 милиона лева в последните години, но с видима волатилност в рентабилността и с ясно изразена зависимост от разходната дисциплина. Приходите за 2024 година са 10,981 милиона лева, спрямо 11,496 милиона лева за 2023 година и 12,845 милиона лева за 2022 година. Това е спад спрямо пика, който вече изисква обяснение с пазарни фактори или загубени обеми.

Същевременно 2024 година е силна по счетоводна печалба, 1,571 милиона лева, спрямо 319 хиляди лева през 2023 година. На ниво марж това означава приблизително 14,3 процента нетна печалба при около 2,8 процента година по рано. Подобен скок почти никога не идва само от по добър пазар. По вероятният механизъм е комбинация от оптимизация на разходи, по добри договори за суровини и енергия, промяна в продуктовия микс или еднократни счетоводни ефекти. Показателно е, че оперативните разходи падат до 9,295 милиона лева през 2024 година от 11,056 милиона лева през 2023 година, при почти непроменени разходи за персонал. Това насочва към свиване при материали, външни услуги и енергия, а не към масови съкращения.

Балансът също показва укрепване. Общите активи достигат 14,128 милиона лева, практически без промяна спрямо предходната година. Собственият капитал нараства до 4,142 милиона лева от 3,014 милиона лева, а задълженията спадат до 9,986 милиона лева от над 11 милиона лева година по рано. Това е ясен знак за намаляване на финансовия натиск, при условие че движението е резултат от реални плащания, а не само счетоводно преструктуриране.

Ликвидната позиция също се подобрява. Паричните средства надхвърлят един милион лева, а материалните запаси намаляват. Това говори за по добра дисциплина в управлението на оборотния капитал и по къс производствен цикъл.

Рискът обаче не е изчезнал. Той просто е отложен.

Първият риск е управленският модел. Историята на предприятия, придобивани и закривани без дългосрочна индустриална стратегия, тежи върху доверието. В корпоративните финанси репутацията не е морална категория, тя е кредитен фактор. Всеки фалит увеличава цената на финансирането, скъсява търпението на доставчиците и прави привличането на кадри по трудно.

Вторият риск е кредитният. „Пиринпласт“ разполага със значителни задължения към финансови институции. Те не са критични при настоящите нива на печалба, но стават проблем при нов спад в оборота или при връщане на маржовете към нивата от 2023 година. Индустриалният бизнес рядко допуска грешки две години подред.

Третият риск е пазарният. След 2022 година приходите се свиват. Дали това е нормализация, загуба на пазари или ценови натиск тепърва ще се вижда. Но тенденцията е факт и не може да бъде игнорирана в нито една сериозна прогноза.

Четвъртият риск е груповият ефект. Фалитът на едно дружество неизбежно хвърля сянка върху всички останали, особено когато собствеността е концентрирана. Това води до по твърди условия от банки, повече контрол от институции и по кратки срокове по търговските договори.

Петият риск е трудовият. Сценарият с неизплатени заплати при „Милена“ е токсичен сигнал за всеки работодател в региона. Дори стабилна компания трудно задържа персонал, когато доверието в групата е подкопано.

Най вероятният сценарий не е внезапен срив, а разслояване. Слабите и нерентабилни активи отпадат. Основните предприятия се консолидират и минават на режим на строга финансова дисциплина. „Пиринпласт“ към момента разполага с ресурс да продължи дейност без шок, но това зависи от два ключови фактора. Първо дали спадът на приходите ще бъде овладян. Второ дали високата печалба от 2024 година е устойчива и през следващите периоди.

Фалитът на „Милена“ не доказва автоматично разпад на бизнес империя. Той доказва нещо по важно. Че когато бизнесът няма стратегия, социалната цена винаги е по висока от финансовата.

За Топ Преса този случай не е просто икономическа новина. Той е тест дали регионът може да си позволи още индустриални загуби без ясен отговор кой носи отговорност и какво следва оттук нататък.