САМОКОВ: ДЕМОКРАЦИЯ = НА СВОБОДИЯ – Шокиращи етюди от разпада на „Бялата порта на Рила“ | ЧАСТ 2 СНИМКИ
След разкритията в част 1 –„БЯЛАТА ПОРТА НА РИЛА ИЛИ ГЕТО В ИНДИЯ?“,, публикувана от Топ Преса, вълната от обществено възмущение не стихва. Напротив – тя намира глас в социалните мрежи, в местните групи и най-вече в разказите на хората, които помнят Самоков такъв, какъвто беше, а не такъв, какъвто днес се опитват да го рекламират.
Един от тези гласове идва от групата „Забелязано в Самоков“. Личен, болезнен и честен разказ, който не говори с езика на политиката, а с езика на паметта.
СПОМЕНЪТ, КОЙТО ОБВИНЯВА
„Тръгнах за Драгушиново при мама…“ – така започва изповедта. Един обикновен път, едно отклонение през града и една гледка, която „разплаква душата“.
Някога пътят Самоков – Драгушиново е бил жив пейзаж. От двете му страни – сливови дървета. Ливади, пълни с животни. Гъби в тревата, кладенци с чиста вода, сенокос, песни, деца, труд и живот.
Днес – мълчание, разруха и безстопанственост.
Този разказ не е носталгия. Това е обвинителен акт към настоящето.
Снимките, които потребителите публикуват, показват навсякъде купчини боклуци – край пътища, в ливади, до жилищни квартали, край детски площадки. Това не са изолирани случаи, а системен проблем, който заплашва здравето на местните жители.
Боклуците са навсякъде.
Разследването ни показа, че пътните ивици между Самоков и Драгушиново са осеяни с пластмасови торби, стари мебели и остатъци от строителство. Ливадите, които някога са били пасища, сега са превърнати в гробища за органични и битови отпадъци. Кварталите на града се носят с миризма на разложение, а реката Искър е обсипана с пластмасови бутилки и развалена храна. Глутници прасета се търкалят в боклуците на метри от домовете на хората, като източник на зарази и опасност за местните жители. Това не е просто екологична катастрофа – това е непосредствен здравен риск за цялата община и за всеки, който живее тук.
Докато гражданите алармират и споделят кадри от разрухата в социалните мрежи, институциите остават пасивни.
Общината отчита „успешни проекти за благоустрояване“, докато реалността е напълно различна. РИОСВ и други контролни органи не извършват системни проверки на сметищата, а водното дружество няма регистри за замърсяване на река Искър, въпреки стотици сигнали от граждани.
Контрастът е болезнен – стотици хиляди левове се харчат за пиар, докато реалният контрол на терен е почти нулев.
Социалните мрежи пък са пълни с похвали към администрацията: „Имаме най-големия спортен комплекс!“ и „Пързалка и писта – всички се радват!“
Но какво значение имат тези пързалки, когато градът буквално потъва в боклук, а реката и зелените площи са под заплаха от зарази и екологично унищожение?
Истината, която местните хора споделят, е болезнена.
„Внуците ми никога няма да видят онези поля…“ – пише една от тях в групата „Забелязано в Самоков“. Това изречение е не просто носталгия. Това е присъда за настоящата власт. То показва, че бездействието и приказките не могат да заменят реалното управление и грижа за околната среда.
Самоков, градът на Паисий и Захари Зограф, на първата българска печатница и на зимния курорт Боровец, вече е подложен на тиха, но системна разруха, а гражданите остават единствените свидетели и алармисти на това, което институциите предпочитат да игнорират.
Be the first to leave a review.












