АЛТЕРНАТИВАТА НА ЛИЦЕМЕРИЕТО
-
- януари 16, 2026
Има един особен тип политическа измама, по-коварна от грубата корупция и по-опасна от откритата беззаконие. Това е измамата, извършвана с усмивка, с „правилни“ думи и с претенция за морално превъзходство. Тя не крещи, не заплашва, не троши. Тя убеждава. И точно затова успява. Защото престъпникът поне не се преструва, докато лицемерът изисква доверие, за да го използва срещу самите хора, които му го дават.
В българската политика машинното гласуване се превърна не просто в технически въпрос, а в морален тест. Тест кой е готов да застане зад принцип, когато това носи риск, и кой предпочита да го използва само като лозунг. Хронологията е безмилостна. През януари 2021 година Ивайло Мирчев публично поставя под съмнение машинния вот заради непрозрачния софтуер и липсата на обществен контрол. Това не е детайл, не е процедурна забележка. Това е позиция срещу модела такъв, какъвто е предложен тогава. После настъпва тишина. А години по-късно – внезапен обрат и пламенна защита на 100 процента машинно гласуване. Без обяснение. Без отчет. Без признание, че позицията е била сменена.
Същевременно Христо Иванов в изборния ден на 2021 година легитимира публично тезата за „неработещите машини“, Кирил Петков години по-късно открива „компромис“ в сканиращите устройства – красиво название за връщане на хартията през задния вход, а Асен Василев предпочита мълчанието там, където се очаква ясна защита на принцип. Никой не застава открито срещу машинното гласуване. Но всички, в различни моменти, го подкопават. Без да поемат отговорност. Без да плащат политическа цена. И винаги с обяснението, че всъщност са „за“, но обстоятелствата били сложни.
Историята познава този модел до болка. Демокрациите рядко умират от преврат. Те умират от компромиси, направени от хора, които твърдят, че ги защитават. Ваймарската република не пада от уличен бунт, а от „разумни“ решения в името на стабилността. Съветската диктатура не започва с лагери, а с обещания за справедливост и контрол. Орбан не унищожава демокрацията в Унгария с един удар, а с поредица от „временни“ мерки, обяснени като технически и необходими. Навсякъде лицемерието върши работата, която грубата сила не може.
Българският вариант е особено изискан. Тук подмяната не се продава като авторитаризъм, а като експертност. Не като отказ от принципи, а като баланс. Машинният вот не се отхвърля – той се релативизира. Днес проблемът е софтуерът, утре е доверието, вдругиден – скенерът. И винаги накрая остава същото: старият контрол, старите зависимости и старата система, върната под нова опаковка.
Най-страшното последствие не е връщането на хартията. Най-страшното е разрушаването на доверието, че принципите имат значение. Когато политиците сменят позициите си без обяснение, обществото се учи, че истината е гъвкава, а моралът – временен. И тогава вече няма значение дали вотът е машинен или хартиен. Защото хората престават да вярват, че изборът им има смисъл.
Затова алтернативата, която ни се предлага, не е нито нова, нито честна. Тя е облечена в правилни думи, но празна откъм отговорност. И именно затова е по-опасна от престъпността. Престъпникът руши закона. Лицемерът руши вярата, че законът има смисъл. А когато тази вяра си отиде, демокрацията не пада с трясък. Тя просто престава да съществува.
Be the first to leave a review.
