КОГАТО ДИРЕКТОРСКИЯТ КАБИНЕТ СЕ ПРЕВЪРНЕ В СТАЯ НА СТРАХА
-
- януари 16, 2026
Има престъпления, които не започват със съдебни решения, а със страх в очите на дете. Има злоупотреби, които не се нуждаят от гръмки заглавия, за да бъдат разпознати, защото сами по себе си крещят – тихо, мъчително, но достатъчно ясно, за да разтърсят всяка нормална съвест. Случаят в училище „Братя Миладинови“ в село Годешово е именно такъв – тревожен, мрачен, дълбоко смущаващ и далеч отвъд удобната формула „твърдения срещу твърдения“.
Родители, които трудно биха се обединили дори около училищен празник, този път са застанали рамо до рамо и са изпратили сигнали до всички възможни институции – прокуратура, МВР, РУО и Министерството на образованието. Не от злоба. Не от политически мотиви. А от отчаяние и ужас. В тези сигнали се говори за поведение на директора на училището и учител по физическо възпитание Хасан Чаушев, което по думите на децата е било притеснително, неуместно и дълбоко травмиращо. За привикване на ученици един по един под предлог за спортни занимания, за заключени врати, за директорски кабинет, превърнат не в място на авторитет, а в пространство на страх, за действия и докосвания, които нямат нищо общо нито с педагогиката, нито със спорта, нито с елементарната човешка почтеност.
Нека бъдем пределно ясни – съдът е този, който произнася присъдите. Но обществото има правото и задължението да назовава тревогата. А когато деца разказват сходни истории, когато родители рискуват всичко, за да защитят синовете и дъщерите си, когато институциите реагират светкавично и отстраняват директор със заповед, това вече не е „слух“, не е „медийна спекулация“ и не е „опит за компромат“. Това е сигнал за системен провал и потенциално тежко престъпление, което изисква безпощадна проверка, а не гузно мълчание.
Фактът, че Регионалното управление на образованието е разпоредило незабавното уволнение на директора, е красноречив сам по себе си. В образователната система подобни мерки не се вземат лекомислено и не се подписват „за всеки случай“. Те са признание, макар и административно, че рискът за децата е бил реален и неприемлив. А когато става дума за непълнолетни, всяка секунда колебание е морално престъпление.
Тук не говорим просто за едно училище в малко село. Говорим за въпроса дали държавата е способна да защити най-беззащитните. Дали директорският пост е щит за безнаказаност или отговорност за сигурност. Дали ще позволим подозренията за посегателства над деца да бъдат заметени под килима с удобната фраза „да изчакаме разследването“, докато травмите вече са нанесени и няма връщане назад.
Законът е ясен, моралът – още по-ясен. Ако твърденията се потвърдят, мястото на подобен човек не е нито в училище, нито в каквато и да е професия, свързана с деца. Нито днес, нито някога. А ако институциите не доведат разследването докрай, ако истината бъде удавена в процедурни хватки, тогава вината няма да е само индивидуална – тя ще бъде държавна.
Децата от Годешово проговориха. Сега е ред на държавата да докаже, че е по-силна от страха им.
Be the first to leave a review.
