Когато кампанията вреди повече, отколкото помага
-
- януари 11, 2026
Автор: д-р Кремена Георгиева, PR специалист
В навечерието на поредната предизборна кампания обществото не е просто уморено. То е раздразнено, подозрително и все по-нетърпимо към всичко, което напомня на политически спектакъл. Войните, кризите и постоянната реторика на омразата създадоха среда, в която политиката звучи като шум, а не като решение. При тези условия всяко предизборно събитие се превръща в нож с две остриета – присъствието не носи автоматично доверие, а често отключва нова вълна от отхвърляне.
Класическата кампания с лозунги, сцени и скандирания днес вече не мобилизира. Тя дразни. Избирателите не искат да бъдат увличани, а оставени на мира. Колкото по-силно някой се опитва да ги „събуди“, толкова по-бързо те се затварят. Политическият шум се възприема като форма на неуважение.
Хората не търсят спасители и не вярват на големи обещания. Те търсят нормалност. Искат да видят човек, а не роля. Затова първата печеливша стратегия не е убеждаването, а признанието. Кандидатът, който ясно заяви, че разбира защо доверието е сринато, влиза в разговора честно. Всички останали просто говорят на празно.
Големите митинги и режисираните събития все по-често изглеждат неуместно, дори арогантно. Истинският контакт днес се случва на малки срещи, в разговори без сценарий и без микрофони. Там, където кандидатът слуша, вместо да рецитира. Това не е слабост, а рядка форма на уважение.
Колкото по-лъскава е една кампания, толкова по-малко ѝ се вярва. Перфектните клипове и внимателно подбраните думи създават дистанция, не близост. В среда на тотално недоверие печелят човешките реакции, грешките, паузите и признанията. Днес „анти‑ПР“ подходът често е най-добрият ПР.
Обещанията са изчерпан инструмент. Те не вдъхновяват, а предизвикват скептицизъм. Много по-убедително звучи ясно поет ангажимент с конкретен обхват и видима отговорност. Избирателите предпочитат честно очертани ограничения пред поредната илюзия за всемогъщество.
Във време на крайна поляризация отказът от езика на омразата е най-силният сигнал за зрялост. Кандидатът, който не влиза в кални битки и не отговаря на агресията с агресия, печели морално надмощие. Това е поведение, което рязко контрастира с очакванията и затова се забелязва.
Кампанията не свършва в изборния ден – и всеки опит да бъде представена като такава изглежда измамен. Обещанието за отчетност, публичност и постоянен контакт след изборите е много по-силно от всяка предизборна реч. То показва, че вотът не е финал, а начало на ангажимент.
В този обществен климат най-силното послание не е лозунг, а позиция: „Няма да ви убеждавам да вярвате. Ще ви показвам какво правя и защо.“ Това е новият език на политиката – тих, конкретен и далеч по-труден за имитация.
Автор: д-р Кремена Георгиева, PR специалист
Д-р Кремена Георгиева е доктор по „Убеждаваща комуникация“ и бакалавър по „Връзки с обществеността“ от Софийския университет „Св. св. Климент Охридски“. Завършила е чуждестранни професионални обучения, свързани с управление на комуникации и прилагане на интегрирани комуникационни стратегии. Дългогодишен преподавател в Нов български университет и носител на няколко награди за ефективни комуникации.
Be the first to leave a review.
