Аязмото в Баничан! Лек или мит?
-
- декември 12, 2024
Чудесата на Света Богородица, които не стихват
Бездетни зачеват, екземи и тежки болести отшумяват а чудесата в храм „Успение Богородично“ край Баничан, не стихват.
Населението на с. Баничан, в Югозападна България, наброява по-малко от 600 души, но жителите му с право се гордеят с историята, културата и вярата си- в Баничан има най-много храмове на глава от населението. На територията на селото са построени 4 църкви и 3 параклиса. Има и други свети места, които някога са били църкви и манастири, но те за съжаление, не са възстановени.
Според разказите на баничанци църквата „Архангел Михаил”, манастирът „Успение Богородично” и църквата „Св. Св. Константин и Елена” са изградени след съновидение.
Църквата “Архангел Михаил” е построен от Иван Гъзянов – най-заможният тогава човек в селото, като строителството завършва през 1864 г. Първоначално съновидения за издигането на храм посветен на Архангел Михаил има сестра му. Тя загражда с плет от върба определеното ѝ в съня място, за да го отдели и отбележи като свято. След нейната смърт, светиите „прихващат” самия дядо Иван и той решава да започне строеж. Намира строители, но сънува, че трябва да ги отпрати и да пазари майсторите, които след дни ще завършат манастира „Св. Георги” в Хаджидимово. Затова, според местните, двете църкви си приличат.
Голяма част от празничните църковни литургии в Баничан се отслужват в църквата „Св. Св. Константин и Елена”, разположена в централната част на съвременното село. Мястото, на което е издигнат храмът е определено за свято отново след съновидение. Информаторите разказват за дядо Иван Качаров, който по поръка на светеца отишъл да разчисти въкъфа. Съвсем случайно намерил злато и го прибрал в дома си. Така нарушил една от най-стриктно спазваните народни забрани – да не се взима от въкъфските места. Счита се, че в следствие на това полудял. Вързал на Св. Костадин железа, които биел вместо камбани преди празници. Когато започнало строителството на храма, дядо Иван зазидал имането в основите и отлял отгоре му кръст. 17 По официални данни храмът е построен през 1989 г. Осветен е от митрополит Пимен през 1992 г. Храмовият празник е на 21 май.
До ден днешен обаче най-много са легендите за манастирът „Успение Богородично”.
Манастирът „Успение Богородично” е най-високо разположеният християнски храм в Баничан. Подобно на „Св. Атанас” се намира в дъбова горичка. Според местното население, той е издигнат върху основите на манастирски комплекс, обитаван от четиридесет монаси. При нашествието на турците манастирът бил опожарен, но монасите успели да скрият в пещера, разположена в околността, златните си монашески одежди. От тогава стоят непокътнати и един ден те ще бъдат открити, гласи една от легендите.
Местната история на Манастира продължава през ХІХ век. В края на ХІХ век деветдесет годишната Цвята Серафимова започва да сънува глас, който я призовава да стане и да открие затрупаните християнски символи. Първоначално баба Цвята се противи, защото е сляпа, трудноподвижна и в напреднала възраст, но един ден събира момичета от селото, които и помагат да се изкачи на хълма и да намери кръст и икона на Света Богородица. Така, Цвята Серафимова следва заръките в съновидението открива заровена в земята малка икона на Света Богородица с Младенеца, почти непокътната от времето.
Именно тук са известни множество разкази за хора, които са намерили спасение в този храм или са усетили присъствието на Богородица. Жени, които дълги години не са имали деца са зачевали, след като са преспивали в храма и са принасяли в жертва агне. Местните също така са виждали Светицата – в миналото често, а сега в редки случаи. Част от хората са я виждали как слиза от небето с колесница. Овчари, пасли овцете си край храма, са чували как манастирът се отваря, без да има хора наоколо. Чували са също и песнопения, без да има черковна служба.
Лечебни свойства, според местното население има и водата от аязмото на манастира. До изворът е поставена икона на Богородица, на която вярващите оставят пари и палят свещи.
Светата обител пази свидетелствата на множество чудодейни изцеления. „Имаме лековито аязмо, манастирът е на възвишение на скалисто място. Не е ли чудо, че в тези скали има аязмо? Реката долу понякога почти пресъхва. А в това аязмо въпреки сушата и горещините вода има“, казва Божият служител, отец Николай Давидов, който приема стотици миряни на храмовия празник на 15 август от близо и далеч. За чудесата на храма и аязмото неведнъж разказва и самият той:
„Много са историите, например за бездетни съпрузи. Поне в моето служение тук над двадесет години да не кажа голяма дума, но има над сто семейства, който идвайки в манастира, преспивайки в него са се молели на Света Богородица, да си имат чеда, и да имат си рожби. Има от тях такива, които са ги довеждали тук да се кръщават. Има и такива който ги довеждат тук. И до ден днешен, вече големи момчета и момичета, водят ги да им засвидетелстват, че именно Света Богородица е онази, чрез която те са се сдобили с тях. И при мен радостта е голяма, защото в крайна сметка аз съм един от свидетелите на тези събития и чудеса, които се случват в манастира.
Аязмото също е лековито.
Учудвам се, че тук в Гоцеделчевско духовно околие много хора дори и не са чували и не знаят, че в Баничан има манастир, камоли да знаят, че има и аязмо, което лекува болести и да дойдат на манастира, за да просят чрез Света Богородица от Бога и да благодарят най-вече за благодеянията, който Господ ни дава. Не знаят. А пък има хора, които идват от Бургас, имах такъв случай няма да го забравя. Преди няколко години дойдоха едни хора от Бургас с туби. Питат: „ Това ли е манастира на Света Богородица?“ Отговарям „Това е“. Издириха ме, качихме се. „Къде е чешмичката“-питат. Викам „Каква чешмичка, тук вода нямаме“. „Не, не, тя тази жена, която се е сънила на жена ми, казала, че тук от тая вода трябва, от манастирската вода да напълним, за да се оправи”. Това беше преди 15-август. Човекът слезе, отведох го на аязмото, напълни тубите, 3-4 туби от по 10 л. и си отиде. На осми септември, на Рождество Богородично , дойде с цялото семейство да благодари на Света Богородица за нейното застъпничество. Остави една сума, защото ние постоянно сме в строеж, все нещо правим, нещо строим. Все някъде нещо има да се прави. Остави една сума за манастира да подпомогне строителството тогава нали пристроиката правехме, не си спомням, но мисля, че пристроиката правехме. И не само те, много хора от Пловдив, Велинград, Пазарджик, Стара Загора, идваха. Хора, които там се научават по един Божествен начин, по един чудесен начин, Света Богородица на тях им открива, че тук имаме манастир на нейно име и да дойдат тук, именно тук в Баничан да се помолят. А нашите хора тук в околията, не знаят, че го има това чудно място.“
Незряща пенсионирана учителка, която посетила светата обител, водена от своя съпруг, също прогледнала след като посетиха храма. „Тя стоя на службата и със съпруга й, който я водеше, бяха слезли до аязмото. Измила си е очите и на връщане вече вървяла сама. Идвайки, тя казала пред хората: „Аз прогледнах“. Оттогава досега, вече две години тя идва редовно да си пълни вода от аязмото“, споделя отец Николай.
Според преданията, дори самата баба Цвята, която намерила иконата е прогледнала.
Според легендите баба Цвята, взимала ключа за църквата и пред иконостасната икона на Божията Майка дълго се молела за здравето на живите и за душите на скъпите и мъртъвци. Всеки път баба Цвята влизала в олтара, където се пазела малката икона на Света Богородица с Младенеца, която тя намерила на хълма в руините на някогашния манастир, заставала пред иконата, поставена на масичка, затваряла очи и пред нея изплували отново ангелът, който я издигнал през тавана на стаята и през покрива и я пренесъл на баира, къде трябвало да копае, за да я иконата. Но след като срещнала очите на Богородица и Младенеца, тя получила заслепяване. Тогавашният отец на селото-отец Атанас, непрестанно се молил на Света Богородица за премахването на слепотата й, отеца давал и съвети на баба Цвята сутрин и вечер да изплаква очите си със светената вода, която се намира там и след кратко време зрението й се възвърнало.
Доказано с години е, че лековитата вода в манастирът „Успение Богородично“ помага на много хора с очни и кожни проблеми. „Когато се мият с водата от аязмото, те минават. И това се случва за свидетелство, че Богородица е наша застъпница и ходатайства пред Господ нашите искрени молитви да бъдат чути“, посочва духовникът, отец Николай Давидов.
Построеният през 1902 година храмът е с малки размери. През осемдесетте години на 20 век е разширен значително, а през 1992 година е осветен от неврокопския митрополит Пимен.
Днес е важен християнски център в района и се определя от местните като „Пиринската Света гора”. Храмовият празник е на Рождество Богородично – 8 септември и се отбелязва с курбан.
Be the first to leave a review.
