Балконните герои се връщат: политическият баласт пак търси спасителна лодка
-
- януари 7, 2026
Историята не просто се повтаря – тя се подиграва. На 9 септември 1944 г. имаше „заслужили“, които на осми се качиха в Балкана, а на девети слязоха като победители. После си писаха биографии, активни борци, морални титли и политически дивиденти. Днес сценарият е същият, само декорът е по-шарен, а лицата – по-нагли.
Политически номади, търгаши на влияние, доганисти, соцрециклатори и всякакви изхвърлени от борда на българския политически кораб персонажи внезапно откриха нова котва – името на президента Румен Радев. Лепят се, снимат се, нашепват подкрепа, заклеват се в „промяната“. Все същите хора, които вчера бранеха статуквото, днес викат „оставка“ и „мафия“ с най-чистия възможен фалцет.
И тук е големият капан.
Не всеки, който крещи срещу мафията, е антимaфиот. Не всеки протестиращ носи гаранция, че в мислите и делата си не е същото, срещу което уж се бори. Българският политически опит е жесток учител – най-често именно „най-шумните“ се оказват най-разрушителните. Те могат да сринат и най-благородната идея, без да им мигне окото.
Президентът Радев днес е възприеман от мнозина като единствената реална алтернатива в българската политика. Точно затова около него ще се събере цялата пяна на прехода – амбициозна, гладна и безскрупулна. За него няма да е лесно. Подкрепата може да се окаже по-опасна от атаката.
Но отговорността не е само негова. Тя е и наша. Като общество. Защото ако отново позволим на „балконните герои“ да ни водят, утре пак ще се чудим кой ни открадна надеждата. Историята дава уроци. Въпросът е – този път ще ги научим ли?
Be the first to leave a review.
