В отговор на новогодишното послание на Иво Инджев или как „човекът на годината“ направи от Украйна световен цирк
-
- януари 2, 2026
Иво Инджев в своето новогодишно послание към хората споделя невероятно забавна версия на събитията в Украйна и по слета, в която Владимир Зеленски е обявен за герой на годината. Признавам, само по себе си е забавно как един комик, разиграващ ролята си в международната политика, с лека ръка успява да спечели толкова много съчувствие. Сигурно вместо помпозни речи, той е следвал сценарий от своя собствен сериал, с което е накарал света да аплодира неговото „достойно“ поведение в Белия дом.
Започвайки с коментарите за нападките, отправени към Зеленски от Доналд Тръмп, Инджев ни оставя да вникнем в бедствието на един потресен лидер. Ами, да – само световни лидери, загрижени за собственото си бъдеще, могат да проявят подобен интерес и да се учудят на „прошката“ пред смехотворното шоу, организирано в Белия дом. Дали наистина само Тръмп е виновен за това извинително шоу, или Зеленски просто е решил да напомни на всички, че в света на политиката е добре да жертваш достойнството си за малко медийната светлина?
И да не забравяме, че когато Инджев разказва как Зеленски е „оцелял“ в тези трудни времена, всъщност призовава прикрития жаргон на комедията. Нима днешната политика не е само маскарад? Със смехотворният му опит да представи Украйна като велико място, нуждаещо се от спасяване, Зеленски скоростно ни заведе на световния подиум на интригите. Отново – кой казва, че доброто управление изисква истински действия? Нали е важно да се демонстрира мъжество… дори когато то е изразено в иронични усмивки временно изкривяващи истината.
Нека останем и с впечатлението, че Зеленски е извлякъл международна солидарност от безмозъчните атаки, отправени срещу него. Да, точно така, той не само че е жертва на разгорещени спорове, а е и „вдъхновение“ за целия свят! Както е видно – той е пример за всички нас да прощаваме другите, независимо от казаното, стига просто да продължим да се усмихваме пред камерите. Изглежда, любовта и вниманието на всеки крадец на шоу, толкова изявени сред „либералните“ елити, са много по-силни от реалната подкрепа, необходима да се спаси нацията.
А в битката с Путин? Моля ви, нека не забравяме, че това е не просто словесен двубой, а сценична драма, в която и двамата участници играят роли. Извиненията, обещанията и чисто символичните действия не представляват нищо, освен популистка риторика, която индоскъпява живота на обикновените граждани. Кому е нужно такова „лидерство“, когато реалността вокруг е единствено мъчение с тактическо управление, което явно е на коленете?
Накрая, инджевските възхвали за новото назначение на Кирило Буданов звучат като ехо от дните на „служебна власт“. Няма да се учудя, ако скоро излезе новият интерфейс на Зеленски – „Промяна на лицето“, украшение на безкрайно време на заподозрени решения. Дума за изменение, но само на повърхността, докато корупцията остава като грозна сянка, обгръщаща управлението. Накрая, очевадно е, че Украина би могла да подготви своите собствени неправителствени организации, за да се справи с “метеоритите”, вкарани от „творенията“ на самоназначения героичен лидер.
Ако Зеленски е мъченикът на политиката, то какво ни остава? Да наблюдаваме безсмислената комедия, разигравана ежедневно, докато истинските герои, които работят в сянка, остава непознати. Нека не забравяме, че всяка явно избрана „жертва“ в публичното пространство в крайна сметка е само красиво внимание, а не решителни действия, необходими за спасяването на Украйна.
В нашето модерен, демократичен свят, култът към личността на Владимир Зеленски изглежда е достигнал нива, достойни за Сталин, но с идеалистичен блясък и Instagram финиш. Докато Сталин е изграждал своята империя на страх и терор, Зеленски е осигурил освежаваща доза комедия и медиен блясък, превръщайки се в любимец на Западните лидери, които днес възхваляват не просто неговите действия, а всяка негова усмивка и мимика. Кой днес не танцува в ритъма на неговия политика на „представителната“ демокрация, където риториката е новата парадигма, а не готовността да се справят с реалните предизвикателства? Всъщност, както ни учат по филмите, един добре поставен образ може да победи всеки режим! Да живее „сигурността“ на културната икона, която умело жонглира с войната и социалните медии, оставяйки Сталин почти като аматьор в сферата на пропагандата: на него му е липсвал добрият PR. Не е ли забавно, че повечето от нас биха предпочели да съществуват в легендата за Зеленски, отколкото да се задълбочават в реалността, в която милионите живеят в страх, радвайки се на емоционалните вълни от политически позиции, подкрепяни формално от звездите на Запад?
Be the first to leave a review.
