Забравената магия на разказването: Приключението „Див разказ“ в благоевградския театър!
-
- януари 2, 2026
В света на българския театър „Див разказ“ представя два от най-силните творби на Николай Хайтов, събирайки в себе си духа на традицията и живостта на модерната интерпретация. Сценичната адаптация, написана от Юрий Дачев и дирижирана от Бина Харалампиева, предлага нов поглед върху „Сватба“ и „Дервишово семе“, разказваща за жизнеутвърдителната борба между дълг и лична воля. Но когато светлината на прожекторите озарява сцената, зрителите не могат да избегнат въпроса: какво остава от вълнението на подиума в контекста на днешното театрално изкуство?
С премиерните представления на 11 и 12 декември 2025 г. в Драматичен театър „Никола Вапцаров“ в Благоевград, спектакълът бързо привлече общественото внимание. Първоначалните отзиви от публиката, които чакат с нетърпение да чуят Хайтовата мъдрост, гласеха: „Чудесен спектакъл!“ и „Страхотно представление!“ Но колко дълготрайни и значими са тези оценки, когато върху гръбнака им се крие едно внушение за неосъществени мечти и непостигнати висоти?
Актьорският състав, включващ талантливи имена като Иван Юруков, Лора Христова и Богдан Бухалов, е безспорно силен. Въпреки това, техните изпълнения минутите на време разкриваха безпокойство и несигурност, сякаш историите на Хайтов не успяваха да се свържат с публиката по начини, които биха могли да носят истинска емоционална стойност. Как можем да интерпретираме тази ситуация? Дали Хайтови истории наистина не попадаха на жадните уши на съвременната аудитория, или просто нямаше кой да им вдъхне живот?
Забележителна е и музиката на Асен Аврамов, която протича през спектакъла като неотменна част от сборната творба. Но, на чий ценен ресурс можем да наливаме време, за да чуем беседата между текст и мелодия? В моменти, когато актьорите разгръщат своите роли, музиката изглежда повече като фон, отколкото истинска сътворена емоционална свързаност.
Не бива да ни убягва и фактът, че театралната реалност в България е сложна и страда от постоянни трансформации. Въпреки че споделената любов към текстовете на Хайтов е на лице, публиката е готова за нова естетика, нов език на разказване и нова дълбочина на преживяване.
Какво тогава да очакваме от Бина Харалампиева? Безспорно, прекрасен момент, за да се струпа вниманието върху желанието за иновации и експерименти. Адекватната интерпретация на класическите текстове изисква модерна наложена визия и смелост. Все пак, последната работа на Харалампиева оставя впечатление, че врата остава отворена не само за работа, а и за развитие. Докато критиците от престижни издания като „Култура“ и „Сега“ въздържат своята решителност, важността на критичността не бива да се пренебрегва. За сетен път зрителите са поканени да се заемете с разгадаването на сложността на човешката природа, но какво можем да кажем за изразителността, която трябва да пристигне на сцената? Дали Хайтов наистина е завладял сърцата на публиката, или това е просто илюзия, граничеща със стереотипа?„Див разказ“ е истинско предизвикателство, което в крайна сметка поражда надежда – надежда, че следващата продукция на Бина Харалампиева ще бъде смела и вдъхновяваща, съчетавайки традицията с иновациите, за да представи историята не просто през погледа на пословичен разказвач, а с изразителността на модерния театър. Може би само следващото представление ще успее да обърне миналото в бъдеще, вдъхновявайки истински разговори в диспутите за съвременен театър.
Be the first to leave a review.
