27 декември 1872: залавянето на Левски – началото на най-тежката българска загуба

На 27 декември 1872 година, преди точно 153 години, в Къкринското ханче край Ловеч е заловен Апостолът на свободата Васил Левски

Има дати, които не просто се помнят. Те болят. Те тежат. Те се предават от поколение на поколение като рана и като завет.
27 декември 1872 година е една от тях.

В мразовитата тишина на ранното утро, в Къкринското ханче край Ловеч, Османската власт залавя Васил Левски – Апостола на свободата, човека, който превърна българската революция в организирана мечта, а свободата – в морална повеля.

Последната мисия

Няколко дни по-рано, на 24 декември, Левски пристига тайно в Ловеч, преоблечен като турчин. България вече е под тежкия удар на репресиите след обира на турската хазна в Арабаконашкия проход. Масови арести, разпити, признания – сред тях и фаталните показания на Димитър Общи, които водят властта право към сърцето на революционната мрежа.

Апостолът знае, че времето изтича. За да спаси делото, той прибира архива на революционната организация – най-ценното, което комитетите имат – и го зашива в самара на коня си. Намерението му е ясно: документите трябва да бъдат изнесени в Румъния, за да бъде съхранена организацията, дори ако той самият не оцелее.

На 26 декември Левски потегля, но е заподозрян от турски патрул. Доносът е направен. Започва лов.

Къкринското ханче – последната схватка

Вечерта Апостолът и неговият спътник Никола Цвятков отсядат в Къкрина, в местното ханче – откупено по-рано и използвано като тайно убежище на революционерите. Неговият съдържател е довереният на организацията Христо Цонев – Латинеца.

Призори на 27 декември 15 заптиета обграждат сградата.

Следва кратка, но яростна схватка. Левски излиза навън и се натъква на въоръжен заптие. Опитва се да се защити. Вади двата си револвера и ранява водача на потерята – чауш Юсеин Бошнак. Опитва се да бяга, но е задържан, ударен по главата и повален на земята.

Вързан. Окървавен. Но непреклонен.

Така Апостолът на свободата попада в плен.

Митовете и истината

През годините залавянето на Левски обраства с легенди – най-популярната от които разказва как той се оплита в плета на ханчето, докато опитва да избяга. Тази версия, разпространена след Освобождението, звучи героично, но не отговаря на истината.

Истината идва от самия Левски.

В протоколите от разпитите на Извънредната следствена комисия са записани неговите собствени думи – хладни, ясни, без самосъжаление. В тях няма мит. Има достойнство. Има човек, който поема цялата отговорност върху себе си.

Пътят към бесилото

Задържаните са отведени първо в Търново, а след това – в София. По пътя Апостолът до последно вярва, че съратниците му ще успеят да го освободят. Но историята е решила друго.

Извънредната комисия действа едновременно като следствие и съд. Присъдата е предрешена.
На 18 февруари 1873 година Васил Левски е обесен в покрайнините на тогавашна София.

Паметта, която остава

Къкринското ханче по-късно запустява и е опожарено. Но паметта не изгаря.
Още през 1901 г. мястото е заснето и отбелязано с паметна плоча. През 1926 г. започва възстановяването му, а през 1931 г. ханчето отваря врати като музей – място на поклонение, не на скръб, а на национално осъзнаване.

Денят, който ни направи вечни

27 декември 1872 година не е просто дата от календара.
Това е денят, в който България бе ранена.
И денят, в който се роди безсмъртието.

Левски не падна.
Той се възнесе – в историята, в паметта, в съвестта на един народ.

Поклон, Апостоле.
Ти не ни остави свобода.
Ти ни остави мярка за свобода.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search