Стефановден е! Честит празник!
На 27 декември Българската православна църква почита свети първомъченик и архидякон Стефан – първия християнин, приел мъченическа смърт заради вярата си. Той е един от седемте дякони, ръкоположени от апостолите, и остава в църковната памет като образ на твърдост, достойнство и вярност към Христовото учение.
Паметта му се чества непосредствено след Рождество Христово – като напомняне, че радостта от вярата върви редом с отговорността да я отстояваш. Стефановден затваря Рождественския празничен цикъл както в църковния, така и в народния календар.
В българската традиция това е ден на дома, рода и разбирателството. Празничната трапеза още е сложена, но вече без коледната тържественост. Събират се близки и роднини, посрещат се гости и се правят наричания за здраве и мир в семейството. Според народното вярване какъвто е Стефановден – такава ще бъде и годината, не толкова по времето, колкото по отношенията между хората.
Празникът е и един от най-големите именни дни в българския календар. Имен ден празнуват всички, чиито имена носят смисъла на „венец“, „устояване“, „слава“:
Стефан, Стефка, Стефания, Стефанка,
Стоян, Стояна, Стоянка, Стойчо,
Станко, Станка, Станислав, Станислава,
Венцислав, Венцислава, Венета, Венцо,
Слави, Славка, Славчо, както и други сродни народни и родови форми. По местна традиция често към празнуващите се причисляват и Стилян и Стиляна.
Стефановден остава празник на вярата и на човешката общност – ден, в който Църквата припомня жертвата и силата на духа, а народът пази дома, рода и най-важното – разбирателството помежду си.
Be the first to leave a review.








