Автентичната Коледа на село – все по-недостъпен лукс

Коледа някога беше проста, тиха и истинска. Днес тя все по-често се превръща в спомен – топъл, но болезнено далечен. Проучване на Топ Преса в четирите основни социални мрежи показва ясна тенденция: българите страдат по носталгията за старата Коледа на село – онази, която не се купува, а се изживява.

В стотици коментари хората си спомнят за печката на дърва, която пука в ъгъла на стаята, за миризмата на борина и дим, впита в зимния въздух, за дългите вечери без бързане и без екрани. Коледа тогава не беше въпрос на бюджет, а на присъствие – на бабините и майчините гозби, приготвяни с търпение и любов, на събирането около масата, където всеки имаше място и дума.Днес тази автентична Коледа все повече изглежда като недостижим лукс. Обезлюдените села, затворените къщи и липсата на млади хора превръщат традицията в разказ, а не в реалност. Парадоксално, в епоха на изобилие и постоянна свързаност, хората копнеят не за още, а за по-малко – по-малко шум, по-малко показност и повече смисъл.

Носталгията, която изплува в социалните мрежи, не е просто сантимент. Тя е сигнал за умора от консуматорската Коледа и за нужда от връщане към корените. Автентичната Коледа на село не е просто празник – тя е усещане за дом, за принадлежност и за време, което сякаш е спряло, за да ни напомни кои сме.

И може би най-тъжното е, че това усещане днес вече не е даденост. То се превръща в привилегия – за онези, които все още имат къде да се върнат.

Разделението между градската реалност и селската Коледа се усеща все по-остро. Докато празникът в града често е съпроводен с шум, реклами и напрежение, споменът за селската Коледа носи тишина и човечност. Там времето течеше бавно, хората се поздравяваха по име, а празникът започваше още със заранта – със запалената печка, замесения хляб и очакването на близките. Това не беше сценарий за снимка в социалните мрежи, а естествен ритъм на живот.

В този смисъл носталгията по автентичната Коледа не е бягство в миналото, а търсене на баланс. Все повече хора осъзнават, че истинската стойност на празника не е в подаръците, а в общуването и споделеността. Ако не можем да върнем селото такова, каквото беше, можем поне да запазим духа му – в начина, по който празнуваме, в уважението към традициите и в желанието да бъдем заедно, не само по Коледа.