Ексклузивно за Топ Преса! Цветелина Узунова с горещи прогнози пред регионания таблоид : 2026-та ще е ключова за България
-
- декември 22, 2025
Ексклузивно – интервю взе Георги Делилиев – Гофи
България навлиза в период на дълбока политическа, институционална и ценностна турбулентност, в който отделните кризи вече не съществуват самостоятелно, а се наслагват и взаимно се усилват. Управленска нестабилност, социално напрежение, икономическа несигурност, геополитически разломи и загуба на доверие в институциите очертават контурите на една държава, която все по-трудно формулира собствен дневен ред.В този контекст 2026 година се очертава не просто като поредната календарна граница, а като преломна точка, в която ще се реши дали България ще продължи да се движи по инерция, или ще потърси нов модел на управление, лидерство и национално самочувствие.Журналистът и експерт по стратегически комуникации Цветелина Узунова е сред малкото публични фигури, които говорят за тези процеси не през призмата на партийния интерес, а като системен проблем на държавността. В ексклузивно интервю за Топ Преса тя прави безпощадна равносметка на изминалата година, очертава рисковете пред страната и поставя неудобни, но неизбежни въпроси за бъдещето на България в ЕС, еврозоната и новия световен ред.
Г-жо Узунова, като опитен политически консултант как определяте изминалата година, с какво се разделяме?
Това беше още една пропиляна година, за съжаление. Говоря от гледна точка на работата на институциите и реалните ползи за гражданите. Няма сфера, в която да няма хаос и проблеми. Било от небрежност, било от некомпетентност, се натрупаха много управленски гафове.
Кризата с боклука в София е показателна – не само като конкретен проблем, а като символ на управленско безсилие. На национално ниво видяхме скандалите около бюджета за 2026 г. Какво вижда избирателят? Че политиците се занимават основно със собствените си конфликти и интереси, а не с решенията, заради които са избрани.
Ролята на всяко управление е да решава проблеми. У нас управлението ги създава, а обществото е принудено да се намесва, за да ги тушира. Това не е нормално. Затова определям годината като безвремие – загубено време за България.
Разделяме се с илюзията, че тази конфигурация на политическия „елит“ може да произведе нещо смислено. Скоро ще се разделим и с партии, които нямат потенциал за бъдеще. Надявам се да се разделим и с манталитета на държава–подчинен, която слуша и изпълнява.
Особено в ситуация, в която Брюксел, Париж, Лондон и Берлин са в откровено войнствена фаза. България трябва да бъде на страната на мира и най-вече на страната на своите граждани.
Новата година ще реши ли натрупаните проблеми?
2026-та ще бъде ключова. Очаквам повече избори, отколкото в момента си представяме. Предсрочният вот, който вероятно ще е през април, няма да бъде устойчив.
Ситуацията с еврото също е крайно противоречива. Да, формално от 1 януари влизаме в еврозоната – най-мащабната финансова промяна за последните повече от 25 години. Но предстои и решението на съда в Люксембург по жалбата на обществени организации, които настояват за референдум.
Хората имат право да се произнесат, когато става дума за парите им. Още повече, че независими финансови експерти предупреждават за задълбочаваща се криза в еврозоната и у нас. Моментът за подобен ход е крайно неподходящ.
Обещанията за бърз просперитет в „клуба на богатите“ звучат нереалистично. Кой започва работа във фалираща фирма с очакване за висока заплата?
Темата за еврото и инфлацията ще има сериозно отражение върху вота, особено ако спекулата с цените се засили след 1 януари. Контрол от страна на държавата реално не се вижда.
Какво ни очаква като член на ЕС?
Европейският съюз е на прага на радикална трансформация. В сегашния си вид няма да оцелее. Ако не се промени, ще се разпадне. Това вече е ясно за все повече хора.
Ще се появят нови съюзи, нови формати, нови центрове на влияние. Това, което наблюдаваме сега, е агония. Пътят, по който Урсула фон дер Лайен, Макрон, Мерц и останалите водят ЕС, е грешен. Може да е печеливш за тях, но е разрушителен за бъдещето на Европа.
Те настояват за конфронтация и война, докато обществата не го искат. Налагат миграционна политика, която разрушава социалния баланс и сигурността. Това дълбоко разделение е фатално за ЕС, ако не бъде преодоляно.
За България ще бъде жизненоважно как ще се позиционира в този нов свят. Проблемът е, че вече сме закъснели. Стоим встрани от процесите, без ясна стратегия и без активна роля.
Защо българските политици не реагират?
Защото политическият ни елит е на ниско ниво и се намира в международна изолация. България дълго време беше в режим на безусловно подчинение и това я направи нерелевантна за новите световни лидери.
Тази брюкселска управленска каста не се вписва в новия световен ред и вероятно ще ѝ бъде търсена отговорност за нанесените щети. Ние пък се включваме в „коалиции на желаещите война“, докато други търсят дипломатически изход.
Показателен факт е, че повече от година няма американски посланик в София, както и български посланик във Вашингтон. Това говори само по себе си.
В момент, в който държавите взимат решения за десетилетия напред, нашите политици нямат визия. Те чакат инструкции отвън. Но този модел приключи. Вече няма „бащици“. Всяка държава ще трябва да отговаря за себе си.
Поколението Z ли ще спаси България?
Това е удобна, но опасна илюзия. Натоварването на едно поколение с ролята на спасител е рецепта за ново разочарование.
Част от младите, които се представят като „нови лица“, са партийно обвързани и не представляват свободно мислещите и независими млади хора. Не е редно едно поколение да бъде натоварено да поправя грешките на няколко преди него.
Обществото е общност от поколения – всяко със своя опит, ценности и отговорности. Да, младите трябва да влизат в политиката. Но след като извървят целия път – от чираци до майстори.
Политиката е занаят. Управлението се учи. Платихме висока цена за експерименти с неподготвени хора на върха на властта.
Само заедно – всички поколения – можем да се справим. Нужно е да избираме почтените и можещите и всеки да поеме своята правилна роля.
Коментар на редакцията:
Думите на Цветелина Узунова очертават не просто критика към конкретни управления, а диагноза за системен разпад на управленския модел, който България следва повече от десетилетие. Общото между всички кризи е липсата на стратегическо мислене, дългосрочна визия и политическа смелост.2026 година действително може да се окаже моментът, в който обществото ще трябва да направи избор не между партии, а между модели на държава – подчинена или суверенна, реактивна или стратегическа, разпокъсана или обединена около национален интерес.В този смисъл интервюто не е просто политически разговор, а предупреждение. И въпросът вече не е дали предстоят промени, а дали България ще участва активно в тях – или отново ще бъде наблюдател на собственото си бъдеще.
За нея:
Цветелина Узунова е журналист и експерт по стратегически комуникации. Родена е в град Гоце Делчев. Била е водеща на „По света и у нас“ по БНТ, директор на Правителствената информационна служба и управител на PR агенция. Автор е на първата българска книга за правителствени комуникации „Отвъд PR-а“ (изд. „Труд“). Консултира политици, общественици, предприемачи, образователни и културни институции и неправителствени организации.
Be the first to leave a review.
