В контекста на войната в Украйна и все по-строгите европейски санкции срещу Москва, българските служби по сигурността обръщат поглед към всеки финансов поток, който може да носи руски произход. Георги Ганджов, строителен предприемач от Благоевград и основател на „Универсал Строй Консулт“, е име, което неизменно се свързва с мащабни проекти у нас и в Русия. Той е публично известен с участието на фирмата си в изграждането на обекти, финансирани от правителството на Москва, сред които комплексът „Камчия“ – символичен проект на руската държава на българска земя. През 90-те години Ганджов официално заявява, че има регистрирана собствена фирма в Русия, а документите от браншовите издания потвърждават, че „Универсал Строй Консулт“ е работила на руския пазар поне от 1992 година. Това е легитимна икономическа дейност, извършвана в години, когато санкции срещу Русия не съществуваха. Но днес същата история звучи различно.

След анексията на Крим и пълномащабната инвазия в Украйна, Европа вече гледа на всеки капитал, свързан с Русия, като на потенциален инструмент за заобикаляне на ограниченията. България, макар и член на ЕС, е сочена от Брюксел като уязвимо звено – държава, през която минават „сиви“ финансови потоци. Именно затова ДАНС получава разширени правомощия да разследва фирми със стари руски контакти. В този контекст благоевградската компания на Ганджов представлява интерес – не защото е извършила нещо доказано нередно, а защото профилът ѝ попада в рисковата зона, очертана от последните санкционни пакети на ЕС.

Фирмата е имала вземания към московското дружество „СОК Камчия“, собственост на правителството на Москва. Връзките са финансово и юридически проследими, което поставя въпроса дали в последните години тези взаимоотношения са били прекъснати или трансформирани. Това е основна линия, по която българските служби са длъжни да направят проверка. Защото именно тук, в мрежите на старите търговски контакти, се крие най-реалната опасност от заобикаляне на санкциите.

Европейската комисия ясно дефинира техниките, чрез които руският капитал се връща в Европа – подмяна на произход, посреднически фирми, фиктивни консултантски договори и дъщерни дружества в трети държави. Затова ДАНС би трябвало да проверява дали български компании с история на руския пазар продължават да оперират чрез подобни механизми. В конкретния случай въпросите са няколко: има ли активни договори на „Универсал Строй Консулт“ с руски контрагенти след февруари 2022, съществува ли все още дъщерната фирма в Русия и какви плащания са получавани или извършвани след въвеждането на европейските санкции. Проверка подлежат и всички участия на компанията в обществени поръчки у нас, където законът изисква деклариране на произход на средства и материали.

Тези детайли не са дребна бюрокрация. Те са част от икономическата сигурност на България и Европа. Ако руски капитали намират път през местни фирми, това означава, че санкционната стена на ЕС има пробойна. Подобни пробойни не са просто административен проблем, а риск за цялата система на колективната защита на Съюза. Европа не може да позволи сенчести мрежи от посредници да легализират руски интереси под прикритието на строителни проекти или търговски сделки.

Няма доказателства, че Георги Ганджов е нарушил закона. Но няма и публичен отчет за това как неговата фирма е прекратила руските си операции. В този вакуум възникват въпросите, които една модерна служба като ДАНС трябва да зададе. Какъв е текущият статут на дъщерната фирма в Русия. Кой е неин собственик. Има ли капиталови движения между двете държави след 2022 година. Съществуват ли трети компании, които посредничат между тях. Всяка от тези хипотези е част от пъзела на заобикалянето.

Това не е лов на вещици, а задължителен тест за българската институционална зрелост. Времето на неформалните сделки и безконтролните трансфери свърши. След петнадесетия пакет санкции Европейският съюз не търпи повече „бушони“ – фирми, които изглеждат български, но всъщност движат руски пари. Европа вече не гледа на подобни практики като на административно нарушение, а като на заплаха за сигурността.

В тази светлина случаят „Ганджов“ е лакмус. Той ще покаже дали България е готова да прилага европейските правила с пълна прозрачност. Ако се установи, че всичко е чисто, това ще върне доверието към българския бизнес. Ако не – ще е пример как едно старо партньорство може да се превърне в геополитически риск. И тогава въпросът вече няма да е местен, а европейски.