Пазителят на вековните нишки на историята на село Мечкул

Христо Димитров не спира да пълни „раклата“ на спомените с истории, разкази и легенди за своя роден край, за село Мечкул. Защото е убеден, че миналото трябва да се познава, само така корените ни са здрави и ни държат изправени по пътя ни през живота. Той е пазителят на историята на това красиво късче земя, в която се преплитат пътища на тракийци, на римляни, на кръстоносци, на турски потери, на хайдушки чети. И я предава от сърце и душа на всеки, който иска да знае миналото на Мечкул. Разказва нишките история на нашенци и чужденци, които проявяват все по-голям интерес към чудните природни забележителности и прашните и вехти истории. 

Село Мечкул е скътано в северозападните склонове на Пирин планина. Тук, по тези прекрасни природни късчета, е имало селища още от времето на неолита /7000-3000 г. пр. Хр./. Цялата тази огромна нишка история от повече от девет хилядолетия има своя пазител – това е бившият кметски наместник на населеното място Христо Димитров. Властелинът на миналото на Мечкул е убеден, че историите ни дават отговори за неща, които сме знаели, но сме забравили. За него историята е сила, от която не бива да се лишаваме никога.

Христо не позволява на спомените да потънат в прах и паяжина, да бъдат забравени. И бие непрекъснато камбаната на историята. В мъдростта на старите книги и в шепота на каменните зидове той открива душата на своя роден край. Затова не се щади, за да събере всяка история, да възкреси всяка легенда, за да запази лицето на миналото.

„Без корените си човек е само сянка на себе си. Искам внуците ми да попият моите знания, да се предава историята на Мечкул от поколение на поколение. Защото тук е свято място, убеден съм в това. Селото ни е като една малка Света гора“, твърди Христо Димитров.

Една от първите църкви в Пиринско е изградена в 1805 година в Долен Мечкул. Тогава местните хора избрали да вдигнат храма „Свети Пророк Илия“ в малък дол на три километра югозападно от селото, където навремето са били селските гробища. Построен е от дялан камък, като в стените му са вградени гърнета, за да има по-добра акустика. До храма имало и водопровод, построен от калени тръби. Храмът е с размери 17 на 12 метра. В 1836 година към него е открито килийно училище.

Според местни легенди в тази църква е било кръстено детето на Катерина Цилка, отвлечена заедно с американската протестантска мисионерка Елън Стоун при аферата „Мис Стоун“. Църквата е изгорена по време на Балканските войни в 1912 или 1913 година. При пожара са изпепелени покривът, иконостасът и дървените предмети в интериора. Частично запазен е стенописът вляво от олтара, на който е изобразен Исус Христос

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ в Мечкул е изградена през 1892 година. В архитектурно отношение представлява трикорабна, изградена от камък, псевдобазилика, без купол и с открит трем на юг. Стенописите и иконостасът са изработени от банския зограф Михалко Голев през 1898-1899 година. Ценни в нея са владишкият трон, амвонът, кованите свещници и ктиторските столове

„15 години бях кметски наместник на Мечкул. По мое време и по инициатива на Йоана Стоева построихме параклис на свети Мина върху някогашно тракийско оброчище. Започнахме през 2012 година, 100 години след опожаряването на стария храм. Две години по-късно, през 2104 година, отново се чу камбанен звън на това свято място, което бе посочено от пророчицата Ванга“, разказва пазителят на историята на село Мечкул. Оттогава на всеки 11 ноември, когато се почита свети Мина, тук се събират стотици миряни. Така ще е и след два дни, когато свещеник ще отслужи литургия и ще освети курбана, който ще се раздаде на хората. Христо споделя, че местните хора положили много усилия, за да успеят да възстановят това свято място и да построят параклиса. „Пророчицата Ванга ни завеща, че България ще се оправи, когато възстановим всички свети места в страната. Тогава и болката, и болните ще са по-малко“, твърди той.

Параклисът се намира върху някогашно тракийско светилище. Смята се, че тук е имало тракийска лечебница. Идвали да се лекуват най-първите мъже от цяла Европа. Мястото е свято, затова все повече са посетителите от България и чужбина.

„Интересът непрекъснато се увеличава към нашия край. Аз съм гид и на българи, и на чужденци. Понякога идват цели групи от чужбина. Водя ги до всички свети места и природни красоти наоколо. Не отказвам на никого. Не ми тежи, защото моята мисия е повече хора да научат за нашето село и забележителностите край него“, казва Христо Димитров.

Уникална мегалитна композиция води туристи в Мечкул. Мегалитното скално светилище „Свети Мина“ е прочуто със скалните си фигури. Огромният скален град, кръстен от местните хора Пиринския Стоунхендж, се намира само на 2 км от населеното място и на 15 км от главния път за Гърция. Някога тук е имало древно римско светилище. Каменният град е свято място. Някои от скалите си имат имена заради формите им. Край някогашното древно оброчище са разположени каменните „гардове“. Тук е прочутият исполински трон на Крали Марко, както и фигурите на Кирил и Методий. Много са и образите на животни. Сред тях се отличава каменният масив Чучулигата. Погледите привлича и т. нар. провиралище, издълбано в скалите като арка. Представлява кръгъл камък, прикрепян от три други. Под него се промушват хората, за да се очистят от зли сили и помисли. Тук е и каменната плоча, запечатала стъпката на Марко Кралевити.

Местността Свети Мина е високо над Кресненското дефиле и пътят за Гърция се вижда като на длан. Все повече пътуващи се отбиват от международното шосе и се катерят нагоре, за да стигнат до святото място.

„Според легендите тук е бил вторият слънчев часовник в България след този в старата столица Плиска. По тези места шетал митологичният народен закрилник Крали Марко. Тук са тронът и стъпката му, която е пълна с лековита вода – измиваш лицето си и минават брадавици, болки в очите, главоболие“, разкрива бившият управник на Мечкул.

Това чудно и свято място отдавна се е превърнало в туристическа атракция. Въпреки че не са извършени още задълбочени археологически проучвания в големия скален комплекс.

Преди много нишки история тук е имало голямо селище, оттук са минавали римските и тракийските пътища, тук е бил пътят и на турската поща. Край Мечкул е минавал и пътят на виното. Някога е имало плодородни лозови масиви. Днес обаче са запазени само легендите и приказният скален град.

„Преданията разказват, че в тази местност някога са се организирали и дегустации на вино. Креснеското дефиле се вижда като на длан. Река Струма тече под скалния град. Панорамата е прекрасна от върха на причудливо подредените, сякаш от ръка на дизайнер, гигантски скали”, разказва Христо Димитров. В реката край Мечкул пък са издълбани няколко корита от светъл гранит, те са досущ като вани, в които се къпали самодивите. По скалните корита няма нито един ръб, толкова добре са измайсторени. Според някои в тях се къпали и тракийските принцеси.

Туристите се впечатляват и от вековната липа, която е израснала между скалите и така се е огънала, че прилича на огнедишаща ламя. „Встрани е Богинята Майка, почитана още от най-дълбока древност. Има много каменни глави, от огромните скали гледат сериозни лица със смръщени вежди. Една от скалите пък прилича на огромно щраусово яйце“, твърди бившият кметски управник. Той вярва, че това чудно и свято място може да стане световна туристическа атракция. Защото скалните композиции са величави и прекрасни. Който е дошъл да ги види, е останал удивен от природния феномен.

Мечкулският водопад също е туристическа атракция, той е най-високият в Пирин планина. Тази природна забележителност става широко известна едва преди 3 години. Намира се по протежението на река Мечкулска, а височината на водопада е 51,3 метра.

Всички тези истории са в „раклата“ на Христо Димитров. Както и още много случки и легенди от миналото. А той винаги е готов да отвори тази „ракла“ с чудните разкази и да ги предаде на тези след него.

„Иван Вазов е казал, че всеки трябва да е полезен на другите и на общото дело с това, което има и може. Аз имам всички тези истории. Не спирам да търся и да възстановявам някои от тях. Трябва да знаем рода си, корените си. Колкото са по-здрави са тези корени, толкова по-силни сме, не се огъваме и не прекършваме. Това е моята мисия – да помагам на другите да познават историята си. Че историята е сила, а камбаната на историята не бива да утихва никога!“, категоричен е Христо Димитров – пазителят на миналото на Мечкул.