СЗО бие аларма: Все по-често антибиотиците не действат

Докладът на Световната здравна организация предупреждава, че антимикробната резистентност застрашава основите на съвременната медицина и изисква спешни глобални действия

Резистентността към животоспасяващи антибиотици се разпространява с критични темпове по целия свят, предупреждава Световната здравна организация (СЗО) в новия си доклад, публикуван тази седмица.

Експертите определят антимикробната резистентност като една от най-сериозните заплахи за глобалното здраве, тъй като подкопава ефективността на лечението и прави обичайните инфекции все по-трудни за овладяване.

Според данните от Световната система за наблюдение на антимикробната резистентност (GLASS), през 2023 г. една от всеки шест лабораторно потвърдени бактериални инфекции е била устойчива на антибиотици. Проучването обхваща осем ключови бактериални патогена, представляващи сериозен риск за общественото здраве.

„Данните от над 100 държави показват тревожна тенденция – резистентността към основни антибиотици се увеличава с над 40% между 2018 и 2023 г. Средно годишното нарастване е между 5 и 15 процента. Това е изключително обезпокоително“, заяви доктор Иван Хутин, директор на отдела за антимикробна резистентност на СЗО.

Докладът включва данни за 22 антибиотика, използвани при лечение на инфекции на уринарния тракт, стомашно-чревни заболявания, сепсис и гонорея. За първи път са анализирани и различията между отделните държави, като става ясно, че най-високите нива на резистентност се наблюдават в страни с ниски и средни доходи и слаби здравни системи.

„Антимикробната резистентност засяга непропорционално държавите с ограничени ресурси, които често нямат капацитет за ефективно наблюдение и реагиране. Най-слабите здравни системи понасят най-голямата тежест“, коментира доктор Силвия Бертаньоло от звеното за наблюдение на СЗО.

Експертите настояват националните здравни власти да актуализират насоките за лечение и списъците с основни лекарства, така че да отразяват реалните нива на резистентност в страните.

„Последиците вече са осезаеми. Инфекции, които някога се лекуваха лесно, днес често изискват по-скъпи и по-токсични антибиотици. Това увеличава риска за пациентите и разходите за здравните системи“, посочи Бертаньоло.

СЗО подчертава необходимостта от инвестиции в превенция, правилна диагностика и равнопоставен достъп до качествени антибиотици, като част от подхода „Едно здраве“ – съвместно действие между здравния, аграрния, хранителния и екологичния сектор.

„Последиците са реални – по-трудно лечими инфекции, по-високи разходи и загубени човешки животи. Трябва да действаме сега, за да запазим ефективността на антибиотиците, с които все още разполагаме“, подчерта доктор Хутин.

СЗО поставя цел до 2030 г. всички държави да предоставят пълни и надеждни данни за антимикробната резистентност и да въведат координирани програми за нейното ограничаване.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search