Лабораториите на свободния пазар: здраве срещу касова бележка
-
- октомври 23, 2025
Частните лаборатории са новият златен бизнес в българското здравеопазване. През последните години те изместиха държавните структури от почти всеки град, включително и в Югозападна България. В Благоевград, Сандански и Разлог филиалите на големи вериги като „Кандиларов“ работят на пълни обороти. Системата изглежда добре подредена – модерна апаратура, усмихнат персонал и бързи резултати. Но зад този фасаден комфорт стои въпросът: кой ги контролира и колко реално струват изследванията, които НЗОК уж покрива.
По закон лабораториите трябва да работят по медицинския стандарт „Клинична лаборатория“, утвърден с наредба на Министерството на здравеопазването. Контролът на място е в ръцете на регионалните здравни инспекции, а плащанията по направление се уреждат чрез договори с НЗОК. На практика това означава, че една лаборатория може едновременно да приема пациенти с направление и да предлага платени изследвания. Проблемът идва оттам, че почти няма публична информация как се проверява работата им и дали отчетените дейности реално са извършени.
В системата се е оформила тиха икономика на „допълнителните тестове“. Пациент получава направление за едно изследване, но при прием го убеждават, че „е по-добре да се направи разширен панел“ – за хормони, витамини или туморни маркери. Разликата е, че този панел не се покрива от касата и струва от 20 до 120 лева. В някои случаи резултатът е чиста търговия – колкото повече тестове, толкова повече оборот. Изследванията, които НЗОК покрива, са базови, но в реалността хората плащат сами дори за част от тях.
„Топ Преса“ разговаря с пациенти от Благоевград и Сандански, които разказват сходни истории. Жената от Разлог, на която личният лекар издал направление за общ анализ на кръв, излязла от лабораторията с фактура за 68 лева. Обяснили ѝ, че „така ще се види повече“. Друг мъж от Кюстендил бил посъветван да направи „по-добро изследване на щитовидната жлеза“ за 75 лева, въпреки че имал направление. В нито един от случаите няма яснота дали тези допълнителни тестове са медицински обосновани.
Контролът е минимален. Регионалните здравни инспекции проверяват основно техническите условия, а не търговските практики. Няма публичен регистър на наложени санкции. Националната каса не следи в реално време кои изследвания се дублират или се таксуват извън пакета. Така пациентът, който вече плаща здравни осигуровки, плаща повторно и за услугата, която теоретично му се полага.
Югозападът е особено чувствителен терен за този бизнес модел. В малките общини почти няма държавни лаборатории и хората са оставени на частния сектор. Когато изборът е един, „предложението“ за допълнителен тест звучи като задължение. В някои случаи лекарите насочват пациентите към конкретни лаборатории, с които работят постоянно. Това създава сива зона между медицината и комерсиалния интерес.
Най-проблемното е, че цялата схема се развива под радара на държавния контрол. Никой не следи колко от назначените изследвания са били реално необходими. Няма система за кръстосана проверка на резултатите, нито отчетност за броя пациенти, на които е предложен допълнителен панел. В крайна сметка здравната услуга се превръща в търговски продукт, а пациентът – в източник на приходи.
Според анализатори на здравната система в България този модел вече е стабилно установен и трудно обратим. Държавата не разполага с ресурс да върне лабораторната дейност в публичния сектор. Вместо това допуска частните оператори да растат и да се самоконтролират. В резултат в градове като Благоевград, Кюстендил и Петрич частните лаборатории не просто запълват ниша, а диктуват пазара.
Българското здравеопазване днес живее в парадокс: гражданите плащат два пъти за едно и също изследване – веднъж чрез осигуровките си и втори път на касата на лабораторията. Контролът е формален, прозрачността – символична, а държавата – зрител. В тази тиха златна треска печелят малцина, губят всички.
Be the first to leave a review.
