В с. Мурсалево сушата е за народа, токът – за частника! Как ВЕЦ „Мурсалево“ и „Напоителни системи“ ЕАД точат река Рилска до дъно
МОСВ вече веднъж отказа да узакони мощностите на МВЕЦ „Мурсалево“, но инвеститорът не се отказва. Местни жители алармират: „Не остана вода за хората, но ще има ток за частници!“
Когато Рилска река пресъхне – не просто губим вода, губим част от природната ни памет. Една от най-емблематичните реки в Югозападна България днес прилича на празно корито, заради поредното инвестиционно намерение, заплашващо да изцеди и последните ѝ капки. И то въпреки ясни институционални откази и дългогодишни екологични предупреждения.
На 17 октомври 2025 г. Регионалната инспекция по околна среда и води – Благоевград официално съобщи за ново уведомление, постъпило от „Хидро Еко Ват“ ЕООД. Компанията, свързвана със самоковския енергиен бос Димитър Лобутов, отново се опитва да прокара плановете си за реконструкция и разширяване на малката водноелектрическа централа „Мурсалево“.
А това означава – ново водохващане, нови тръбопроводи и още по-сериозно отклоняване на водата от река Рилска.
Всичко това – в момент, когато хората в района още помнят как през миналата година цели населени места останаха на сухо. Крумово, Бураново, Боровец, Драгодан и дори самият Кочериново бяха без вода с дни и седмици. Не от суша, а от източване.
Според публикуваната проектна документация, плановете включват изграждане на ново водохващане, реконструкция на съществуващ канал, както и напорен тръбопровод от над 4 километра, който ще отвежда водата към турбините. Част от трасето минава през имот с идентификатор 49360.56.284 – в местността „Бебе Богаз“, по данни от кадастралната карта на село Мурсалево. Водата се взема от Рилска, преминава през съществуваща вече централа – МВЕЦ „Крашевица“, и накрая се подава към новата система.
Въпросът е – докога?
Напомняме, че още през лятото на 2025 г., Министерството на околната среда и водите (МОСВ) категорично отхвърли искането на „Хидро Еко Ват“ за повишаване на мощността на МВЕЦ „Мурсалево“. Мотивите – опасност от пълно пресъхване на река Рилска, особено в участъците, където вече действат съществуващи водовземания. И въпреки това, процедурата по ново инвестиционно предложение вече тече.
В момент, когато цяла Европа обръща внимание на опазването на речните екосистеми, у нас с лека ръка се дават съгласия за допълнително „изстискване“ на вече изнемогващи водни ресурси. Водата на реката не просто намалява – тя изчезва. А заедно с нея – и рибата, и дърветата по бреговете, и поминъкът на хората.
Мълчанието на институциите вече е оглушително. Случаят с МВЕЦ „Крашевица“ отпреди няколко години е показателен – въпреки отказите на Басейнова дирекция – Благоевград и РИОСВ, изграждането ѝ продължи и централата вече работи. Днес тя изсмуква 1,5 куб. метра вода в секунда. За река Рилска това не е просто много – това е всичко.
Въпросът, който остава, е: трябва ли природата да загине, за да оцелеят частни енергийни интереси?
Отворени въпроси:
- Колко вода ще остане в река Рилска, ако се реализира и новото МВЕЦ?
- Има ли механизъм за реален обществен контрол върху тези инвестиции?
- Защо при предишен отказ сега процедурата пак се подновява?
- И най-важното – кога държавата ще каже ясно: Реките не са частна собственост.
Be the first to leave a review.