Гласът на земята: Павел Стоименов срещу системата! Фермерът, който не коленичи
-
- октомври 12, 2025
Имаше момент, в който въздухът пред Европейския парламент в София натежа. Не от протоколни думи, а от човешка сила. Павел Стоименов – земеделец от плът и кръв, човек на труда, не на фразите – направи нещо, което мнозина не биха посмели. Застана лице в лице с европейски комисар и каза онова, което хиляди български фермери шепнат по нивите си:
„Не искаме подаяния, искаме равни условия.“
В тази една реплика имаше всичко – отчаяние, достойнство и гняв. Това не беше политическа поза. Това беше вик. Вик на хора, които произвеждат храна, а живеят на ръба. На онези, които понасят тежестта на системата, но не получават уважението, което заслужават.
Когато думите му отекнаха, дойдоха униформите. Двайсет полицаи обкръжиха Стоименов. Вместо диалог – проверка. Вместо уважение – акт. Така държавата посреща смелите. Но той не се отдръпна. Не мълча.
„Истината не трябва да се страхува от униформа“, каза пред камерата на Newshubbg.com – единствената медия, която бе там. Това не беше жест на протест. Това беше човешко достойнство, изправено срещу безразличието на властта.
Вътре, в климатизираната зала, чиновници обсъждаха бъдещето на земеделието. Навън един човек го защитаваше с гласа си. Стоименов не търсеше внимание. Търсеше справедливост. Говореше не за себе си, а за хиляди семейства, които отглеждат хляба ни с кал по ръцете и страх в очите.
„Вътре няма фермери, има лобисти“, каза той. И беше прав. Защото докато едни получават милиони по програми, истинските производители продават под себестойност и броят стотинки за гориво.
Това, което направи Павел Стоименов, беше повече от жест. Това беше морална граница. Той показа, че има хора, които няма да продадат гласовете си за субсидия и няма да се преклонят пред властта.
Гласът му бе твърд, но не груб. Погледът – ясен, без омраза. Човек, който вярва, че Европа трябва да чуе България не през чиновници, а през хора като него. Стоименов е от онези редки личности, които не търсят аплодисменти. Те просто казват истината и плащат цената за нея. И докато институциите си разменят усмивки и декларации, неговите думи остават – кратки, остри и болезнено истински. В този ден Павел Стоименов не просто говори. Той напомни как изглежда достойнството. И че смелостта понякога идва от земята – буквално.
Be the first to leave a review.
