Ексклузивно! Адвокат Илко Стоянов пред Топ Преса за казуса „Френска борса“ : Държавата открадна парите от хората, а не обратното
-
- октомври 12, 2025
Биографична справка
Адвокат Илко Стоянов е роден през 1970 г. в село Брежани, община Симитли. Завършва „Право“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград и по-късно придобива още две магистърски степени – по национална сигурност и по здравен мениджмънт. Повече от две десетилетия е активен юрист с доказан авторитет в областта на административното, наказателното и търговското право. Работил е по сложни дела, свързани със защита на граждански и имуществени права, като в практиката си е спечелил репутация на принципен, аргументиран и човечен адвокат. Професионалният му опит далеч надхвърля рамките на адвокатската кантора. Стоянов има дългогодишен опит и в публичното управление – бил е общински съветник в Благоевград, заместник-кмет в Петрич с ресор „Финанси и общинска собственост“, а през 2021 г. става кмет на Благоевград. Тази комбинация от юридическа експертиза и управленски опит му дава дълбоко разбиране за механизмите на държавната и съдебната система.Днес Илко Стоянов отново е в своята естествена роля – тази на адвокат, който отстоява правата на хората. Той е сред юристите, които водят делата по т.нар. „френска безработица“ – казус, който засяга стотици български граждани, останали без обезщетения след труд в чужбина. С ясна позиция и твърда риторика Стоянов защитава тезата, че държавата и съдебната власт са допуснали тежка несправедливост спрямо обикновените хора.
Интервюто взе Веселин Стаменов!
– Г-н Стоянов, в последните дни се появиха различни тълкувания по темата „френска безработица“. Какво всъщност се случва?
– Получих много обаждания, затова реших да говоря открито. Имаме спечелени, имаме загубени, имаме и спрени дела. И точно това е най-голямата несправедливост. Давам пример – Родопите. Три съдебни района, три различни решения, а хората живеят в едни и същи условия. Държавата и съдебната система изпращат напълно различни сигнали. Девет месеца чакаме Върховният административен съд да се произнесе за уеднаквяване на практиката. Девет месеца мълчание.
– Какво е отношението на медиите и обществото към тези дела?
– Когато броят на делата се увеличи, някои медии започнаха да внушават, че българите източват социалната система. Истината е точно обратната. Не хората откраднаха пари от държавата, а държавата открадна парите от хората. И за съжаление, част от съдиите станаха доброволни съучастници, като изкривиха правото в услуга на политиците. Забравиха, че зад всеки техен акт стои човешка съдба.
– Какво следва оттук нататък? Има ли надежда?
– Делото в Съда на Европейския съюз е в писмена фаза. Сами сме срещу държавата и Еврокомисията. Брюкселските бюрократи не са по-различни от нашите, само че са по-скъпоплатени и по-възпитани. Съдът ще реши дали да ангажира Генералния адвокат и да насрочи открито заседание. Темповете са нормални, но хората очакват справедливост. Не давам обещания, давам надежда. Защото докато има висящо дело, има и шанс. И вярвам, че има съдии, които още пазят онова, на което са научени – да служат на правото, а не на властта Тази битка не е за мен, тя е за всички онези, които държавата остави без право и без глас. Зад всеки номер на дело стои лице, история и съдба. Тези хора не искат подаяние, искат само това, което по закон им се полага. Когато държавата забрави човека, юристът е длъжен да му го припомни – това е смисълът на професията.“ Вярвам, че правото ще победи, дори и късно. Истинската справедливост не идва с фанфари, тя идва тихо, но идва. И ако успеем да я върнем, дори за един човек, това ще е победа за всички. Защото държавата е силна не тогава, когато печели дела срещу народа си, а когато има куража да поправи грешките си.“
„Светлина има, защото това дело стигна до най-високото ниво. Оптимизмът ми идва от онези български съдии, които все още избират справедливостта. Те са добрите и смели хора в тези мрачни времена. Аз вярвам в тях и в хората. Мислете положително, помолете се на своя Бог и не губете вяра – защото каузата ни е човешка и е обща.“
Адвокат Илко Стоянов е един от малкото български юристи, които говорят ясно, праволинейно и без страх. В общество, в което мнозина се крият зад клишета и формулировки, той назовава нещата с истинските им имена. И това му носи уважението на хората, които търсят не просто адвокат, а човек с позиция. Във време, когато доверието в институциите е подкопано, Стоянов се превръща в глас на онези, които не могат да си позволят да мълчат.
През годините той доказа, че разбира не само буквата, но и духа на закона. Умее да гледа на правото като на инструмент за защита на човека, а не като на средство за натиск. Като бивш кмет и юрист с управленски опит, познава системата отвътре и точно затова може да я разобличава аргументирано. Делото му по т.нар. „френска безработица“ е пример, че когато държавата се опита да пренапише правилата, винаги ще се намерят хора, които ще й напомнят какво означава законност.
В България има недостиг на личности, които съчетават знания, морал и характер. Илко Стоянов е сред тях. Той не търси популярност, а справедливост. Не използва каузите, за да гради имидж, а рискува имиджа си, за да защити каузите. Именно затова думите му тежат. В един свят, в който правото често се гъне под политически натиск, неговата твърдост е рядкост. И може би точно тя е причината хората да го слушат с уважение – защото усещат, че зад думите му стои съвест, а не интерес.
Be the first to leave a review.
