Въртележката на любовта в Неврокопско – 1938 г.: Любов, сила и традиция
-
- октомври 10, 2025
Когато мислим за Родопите, представата често рисува стръмни сипеи, гъсти гори и заглушаваща тишина. Но в едно малко село — Теплен, Неврокопско — през февруари 1938 година се извършва обред, който съчетава любов, символика и дух. Там, на мегдана, се издига „Родопски долап“ — въртележка, която събира погледи, сърца и истории.
Въртележка на съдбата
„Родопски долап, на който новобрачните двойки се вричат, докато колелото се върти.“ Това не е проста постановка, а визуализация на обещание. Докато колелото се движи, двойката обвързва съдбите си — върти се и любовта, върти се бъдещето.
Момците се тълпят около долапа, стремейки се да качат обичаната си мома. Ако успеят да я накарат да се завърти с тях, това означава — съгласие, смелост и публично признание. После следва сватбено веселие. Този ритуал е често споменаван в хрониките на Родопите от XIX век — почти във всяко село до края на XVIII век въртележка на мегдана се смята за символ на любовната хармония. Исторически източници подчертават, че колелото е видоизменен прототип на виенска машина, донесена в региона от пътешественици в края на XVIII век — превод, адаптиране и локализация на европейско влияние, вплетени в родопската традиция.
Между обич и символ
Този обичай носи няколко пласта значение. От една страна, момъкът трябва не просто да повика любимата си, а да я привлече, да я увлече и да я въвлече в ритъма на съвместното завъртане. Това е своеобразен тест на сърцето и волята. От друга страна, девойката не е пасивен обект — тя става част от ритуала чрез своя избор. Участва, а не само приема. А самото въртене на колелото е не само физическо движение, а знак за въртящата се природа на живота, на съдбата, на взаимоотношенията. Това е свързване със света на духа.
Паметта и съвремието
Времето сгрява конкурса на традициите — много от тях избледняват, други се адаптират, трети се запазват в архива на библиотеките и музеите. Историческият музей в Гоце Делчев е сред институциите, които съхраняват етнографски реликви, фотографии и свидетелства от подобни ритуали. В наши дни, когато селата се опразват и младите градове търсят нови идентичности, такива истории ни напомнят, че корените ни носят сила. Обичаите са мост между поколенията. А може би най-прекрасният подарък, който можем да дадем на бъдещето, е да предадем живи истории.
Защо „тоз долап не мълчи“?
Защото той е символ — на любов, на съгласие, на социална нишка, която свързва индивида с общността. Защото когато млади сърца се срещат под звука на колело, се ражда тихият оркестър на традицията.
Защото Теплен ни го завеща — въртележката не се върти сама, въртим ние света си в нея.
—
с. Теплен, Неврокоп, м. февруари 1938 г.
Снимка: Исторически музей – Гоце Делчев
Be the first to leave a review.
