Защо продукцията на КФМ трудно би минала в Lidl Германия, Италия, Франция или Испания, а в България минава
-
- септември 30, 2025
Това вече наистина е скандално! Трайкова призна: „Родна стряха“ на Lidl без родно месо
Европейската рамка е ясна.
Регламент 1169 от 2011 за информацията за храните изисква етикетът да не подвежда относно произхода.
Член 26 изисква, когато на опаковката има послание за произход или място на произход, а основната съставка е от друго място, това да бъде изрично посочено. Делегираният Регламент 2018 от 775 конкретизира как се посочва произходът на основната съставка. Текстът трябва да е в същото зрително поле, четим и недвусмислен. Регламент 1337 от 2013 въвежда задължително обозначаване на място на отглеждане и място на клане за свинско, овче, козе и птиче месо. Регламент 178 от 2002 изисква проследимост по веригата, производителят и търговецът трябва да могат да докажат откъде идва всяка партида. Директива 2005 от 29 за нелоялните търговски практики забранява подвеждаща търговска комуникация, включително внушаване на национален произход, който не отговаря на действителността.
Българските правила следват тази рамка. Законът за храните и подзаконовите актове на Министерството на земеделието изискват етикетът да съответства на реалните характеристики. Храните с традиционно специфичен характер са под режим на Регламент 1151 от 2012 и национални спецификации. При несъответствие Българската агенция по безопасност на храните съставя предписания и актове. Законът за защита на потребителите транспонира Директивата за нелоялните практики. Комисията за защита на потребителите санкционира подвеждащо етикетиране и реклама. Законът за защита на конкуренцията третира заблуждаваща реклама и нелоялна конкуренция при нужда. Търговецът носи отговорност за етикетите на собствените марки. Производителят носи отговорност за верността на данните за произход и състав.
Как изглежда приложението на тези правила в големите пазари. В Германия компетентни са контролите на провинциалните служби за безопасност на храните и Федералният офис за защита на потребителите и безопасност на храните. Потребителските организации често водят граждански дела за подвеждане. При използване на „regional“, „heimisch“ или визуални символи на немско, производителят доказва произхода документално. При несъответствие следват глоби и изтегляния. В Италия действа ICQRF към Министерството на земеделието за произход и етикети. Антимонополният орган AGCM санкционира подвеждаща комуникация. Има случаи с високи санкции към търговци на дребно при несъответствие между „made in Italy“ внушение и чужда основна суровина. Във Франция DGCCRF проверява месо и традиционни означения, санкционира „францизация“ на чужда суровина, нарежда корекции на етикети и изтегляния. В Испания AESAN координира контрола и издава насоки за приложението на 2018 от 775. При липсващо или скрито обозначение „основната съставка не е от Испания“ се налагат глоби и изтегляния.
Как се прилага тестът за „Родна стряха“. Ако отпред се използват думи и символи, които създават ясна асоциация с български произход, а основната съставка е вносно месо, Регламент 1169 и 2018 от 775 изискват изрично обозначение за произхода на основната съставка. То трябва да е в същото зрително поле и да не е скрито в дребен шрифт на гърба. Формулировки от типа „основната съставка не е от България“ или „основната съставка е от ЕС“ или „от извън ЕС“ са допустими, когато не може да се посочи конкретна страна. Ако такова обозначение липсва или е нечетливо, възниква риск от подвеждане по Директива 2005 от 29. При продукти, заявени като храни с традиционно специфичен характер, всяко отклонение от регистрираната спецификация е нарушение на режима по Регламент 1151 от 2012 и подлежи на санкции от БАБХ.
Примерни сценарии за Германия. Продукт под местен бранд с българска символика влиза на щанд. Контролът проверява етикета и проследимостта. Ако основната суровина е от Полша или Испания, но предната етикетна страна внушава български произход без ясно уточнение, следва предписание за корекция и възможна глоба. При повторяемост се стига до изтегляне на партиди. Случаите често са подети от потребителски асоциации и конкурентни производители.
Примерни сценарии за Италия. Етикет с национално внушение и чужда основна съставка се третира като измамна практика. ICQRF изисква незабавна промяна на етикета. AGCM може да наложи значителна санкция на търговеца при доказано подвеждане в рекламни материали или на витрина. В супермаркетите често се поставя и коригираща комуникация до потребителите.
Примерни сценарии за Франция. Ако е налице „френско“ внушение чрез флаг, текст или наименование, производителят трябва да покаже документи за произхода на основната съставка. При чужд произход се изисква ясно и видимо обозначение. DGCCRF извършва чести тематични кампании. Санкциите са ефективни и бързи. При рецидив търговските вериги спират доставчика.
Примерни сценарии за Испания. При кампании от типа „седмица на традиционни продукти“ се допуска чужда суровина, ако етикетът е прозрачен. Ако прозрачното изписване липсва, AESAN препоръчва отстраняване на нарушението и съгласуване на етикета преди нови доставки.
Какво означава това за България. Ако производител признава, че няма транжорна и работи с вносно месо, това само по себе си не е нарушение. Нарушение е, ако брандът и опаковката внушават, че основната суровина е българска, а етикетът не го коригира ясно. Ако има допълнително констатирани несъответствия при храни с традиционно специфичен характер, рискът се удвоява. Първо, подвеждаща търговска практика. Второ, неспазване на спецификация за традиционен продукт. В такава ситуация БАБХ издава предписания и актове. КЗП може да наложи санкция за заблуждаваща практика. При доказуемо ощетяване на конкуренти Комисията за защита на конкуренцията може да разгледа и аспектите на нелоялна конкуренция.
Хипотези защо моделът минава у нас, а трудно би минал на големите пазари. Първа хипотеза, недостатъчна практическа проверка на видимостта и четимостта на информацията за основната съставка. Проверява се дали текст има, но не се прилага стриктният тест за зрително поле и размер на шрифта, който регламентът изисква. Втора хипотеза, толерантност към маркетингови термини като „родно“, „традиционно“, „автентично“, без да се изисква доказателство за произход на основната съставка или без да се изисква коригиращ текст отпред. Трета хипотеза, медийната среда пренася корпоративни послания без остри въпроси за произход, дялове на българска суровина и условията към доставчиците. Четвърта хипотеза, недостатъчно публични примери за санкции и изтегляния, което намалява превантивния ефект.
Какво би затворило регулаторния цикъл. Първо, одит на етикетите на всички продукти под брандове с национална конотация. Проверява се предната страна на опаковката. Проверява се дали има ясно изписано „основната съставка не е от България“ или „основната съставка е от ЕС“ или конкретна страна, ако това е приложимо. Второ, проверка на проследимостта по партиди по член 18 от Регламент 178. Трето, контрол на претенциите за традиционност спрямо спецификациите по Регламент 1151. Четвърто, синхронизация между БАБХ и КЗП при случаи на подведен потребител. Пето, изискване към търговските вериги да публикуват обобщени данни за произхода на основните съставки при собствените марки по продуктови линии.
Практически примери за корекция, приложими веднага. Ако на предната страна пише „Родна стряха“, а суровината е вносна, се добавя видим текст на същата страна. Пример, „основната съставка е от ЕС“ или „основната съставка е от страна извън ЕС“. Ако продуктът претендира за традиционност, производителят публикува спецификацията и доказателства за спазването ѝ. Ако в медия се рекламира „български вкус“, рекламните визии съдържат същото ясно обозначение за основната съставка. Това изравнява нивата на прозрачност с Германия, Италия, Франция и Испания.
Какво може да поиска потребителят и медиите. Да се публикува дялът на българската суровина по продуктови линии. Да се публикуват средните възнаграждения във фабриката за базова прозрачност. Да се обяви политиката на търговеца за прилагане на Регламент 2018 от 775 върху всички собствени марки с национални внушения. Да се обявят броят и видът на констатираните несъответствия от контролните органи и как са отстранени.
Този тест е прост. Ако опаковката внушава национален произход, но основната съставка е от друго място, истината се пише отпред, ясно и четимо. Ако продуктът е традиционен, се спазва спецификацията без изключения. Ако посланието подвежда, следват предписания, актове, глоби и изтегляния. Това е валидно в Германия, Италия, Франция и Испания. Валидно е и у нас. Въпросът е да бъде приложено.
Be the first to leave a review.
