Пореден инцидент с необезопасени съоръжения: 8-годишно дете полетя от 7-метрова стена за катерене
-
- септември 30, 2025
Механизмът, който задържа катерача и го спуска плавно към земята, не е реагирал. Не е задържал въжето
Детска катерачна зала в София се превърна в сцена на опасен инцидент, който по чудо не завърши с фатални последици. 8-годишно дете полетя от 7 метра височина, след като механизмът за обезопасяване не сработи. Случаят разкрива шокираща липса на контрол, отговорност и елементарен инструктаж в място, което би трябвало да бъде безопасно за деца.
„Синът ми се спусна в пропаст. Само инстинктът му го спаси“, разказва Петър Пекалиев — бащата на пострадалото момче. Детето е получило дълбоки прорезни рани по ръцете, след като по време на свободно падане успяло да се хване за въжето, което би трябвало… да го държи още от самото начало.
Механизмът, който задържа катерача и го спуска плавно към земята, не е реагирал. Не е задържал въжето. Не е обрал лентата. Нищо. Въжето просто висело, без да поема тежестта на детето. Катастрофата била предотвратена единствено заради рефлекса на момчето — на 8 години — да се хване за въже, което изгаря кожата му при скоростен допир.
„Това не е първият път, в който се катери. Синът ми знае как се ползват тези съоръжения. Никой обаче не ни даде инструктаж. Никой не обясни, че механизмът може да се усуче, че може да не сработи“, добавя Пекалиев, разтърсен и разгневен.
Но шокът не свършва с инцидента. Истинският абсурд идва, когато един от собствениците на залата — Ивайло Радков — решава да търси вина… у бащата. Според него, на видеозаписите се виждало как Пекалиев бил с гръб към стената, докато синът му се катери.
Да, това е логиката, по която в България се „проверява“ безопасността на спортно съоръжение за деца: не защо устройството не е сработило, а защо бащата… гледал настрани.
Радков обяснява, че въпросното съоръжение действало на принципа на автомобилния колан — ако лентата се усучела, можело да блокира или да забави реакцията на обиране. Подаден е сигнал до американската фирма производител, която веднъж годишно изпращала техници. Сякаш това освобождава залата от всякаква отговорност.
Да го обобщим: съоръжение, по което се катерят деца, може да не сработи, ако лентата му се усуче — и никой в залата не е длъжен да обясни това предварително.
А дали инструктаж изобщо е имало?
Отговорът на бащата е категоричен: „Не. Никой не ни е инструктирал. Никой не обясни нищо.“ Звучи ли познато? „Само подписайте декларация, че носите отговорност, а ние ще си гледаме бизнеса.“ Точно тази политика – на безучастност и прехвърляне на вината върху родителите – застрашава децата ежедневно.
„Това не е нещастен случай. Това е институционален и частен провал“, коментира адвокат по безопасност на съоръжения, когото потърсихме за становище. „Подобни зали трябва да имат минимум трима инструктори в активна зона. И всеки потребител трябва да бъде инструктиран и наблюдаван.“
И наистина — какъв е смисълът от въжета, карабинери, автоматични спускащи системи, ако в критичен момент всичко това просто… не работи? Въпросът вече не е дали детето ще се възстанови — то ще. А дали следващото ще има същия късмет.
Днес детето оцеля. Утре може някой друг да не го направи.
Докога?
Докога ще приемаме подобни случки като “инциденти” вместо резултат от грубо пренебрежение към елементарната безопасност?
Докога собствениците на подобни обекти ще се оправдават с „усукани ленти“ и ще посочват с пръст родителите, вместо да си подадат оставките?
И докога институциите ще чакат нещо фатално, за да започнат да проверяват зали, клубове, площадки и спортни обекти, в които децата ни трябва да се чувстват в безопасност, а не в потенциална болница?
Крайно време е някой да поеме отговорност. Не за поредния „инцидент“. А за системния проблем, който го създаде.
Be the first to leave a review.
