Защо умни хора вярват в конспирациите за коронавируса?

Тъжна истина е, че всяка здравна криза ражда своя собствена пандемия от дезинформация.

През 80-те, 90-те и началото на новия век станахме свидетели на разпространението на опасни лъжи относно СПИН – от схващането, че ХИВ вирусът е създаден в правителствена лаборатория, през идеята, че ХИВ тестовете са ненадеждни, та чак до забележително необоснованата теория, че може да се лекува с козе мляко. Тези твърдения засилиха рисковото поведение и ожесточиха кризата.

Сега виждаме нов наплив от фалшиви новини – този път около пандемията от коронавирус. Някои твърдения вече бяха развенчани – примерно как слънцето, топлото време и пиенето на вода могат да влияят на коронавируса. Световната здравна организация поддържа специална страница, на която регулярно разбива митове.

В най-лошия случай самите идеи може да са вредни – скорошен доклад за една провинция в Иран установи, че повече хора са умрели от употреба на етилов алкохол заради фалшивото твърдение, че той може да ги предпази от COVID-19, отколкото от самия вирус. Но дори на пръв поглед безобидни идеи могат да създадат измамно чувство на сигурност, което да ви разколебае в следването на държавните мерки и да подкопае доверието в здравните служители и организации.

Има доказателства, че такива идеи са доста устойчиви. Изследване на „Икономист“ през март установи, че 13% от американците вярват, че кризата с COVID-19 е измама, а 49% смятат, че епидемията може да е умишлено предизвикана от човек. И ако си мислите, че по-силната умствена дейност или образованието мога да помогнат в разграничаването на факт от измислица, то лесно ще откриете примери за много образовани хора, станали жертва на тази лъжлива информация. Писателката Кели Броган например е виден теоретик на конспирацията по отношение на COVID-19, а има диплома от Техническия институт на Масачузетс и е учила психиатрия в университета „Корнел“. Въпреки това тя отрича явни доказателства за опасността от вируса в страни като Китай и Италия.

Дори някои световни лидери, за които човек се надява, че притежават по-сериозна проницателност, когато става дума за неоснователни слухове, станаха причина за разпространяване на невярна информация относно риска от зараза и рекламираха недоказани лекарствени средства, които може да причинят повече вреда, отколкото полза. Стигна се до безпрецедентни действия от страна на Фейсбук и Туитър за премахване на техни публикации.

За щастие психолозите вече изучават този феномен. Това, което откриват, ни предлага нови начини да се предпазим от лъжи и да помогнем за възпиране на дезинформацията и наивното поведение.

Прекомерна информация

Част от проблема възниква от природата на самите послания. Всеки ден ние сме бомбардирани с информация и често се осланяме на собствената си интуиция, за да преценим дали нещо е правилно. Доставчиците на фалшиви новини могат да направят техните съобщения да изглеждат „истински“ чрез няколко прости трика, които ни пречат да приложим нашите умения по критично мислене – най-вече да проверим надеждността на източника.

Ерин Нюман от Националния университет на Австралия, например, е установила, че най-обикновеното присъствие на снимка към даден текст увеличава нашето доверие в достоверността на написаното – дори кадърът да има нищожно отношение към казаното. Да речем, обща картинка на вирус, придружаваща някакво твърдение относно нов вид лечение, сама по себе си не представлява никакво доказателство, но ни помага да визуализираме цялостния сценарий. Приемаме този „естествена плавност“ като знак, че твърдението е истина.

По сходни причини дезинформацията включва описателен език или ярки лични истории. Тя предлага и достатъчно познати на всички факти или личности, за да направи лъжата още по-убедителна, позволявайки ѝ да се свърже с досегашното ни знание.

Дори простичкото преповтаряне на едно твърдение – независимо дали чрез един и същи текст или чрез множество различни съобщения, може да подсили „истинността“, като засили усещането за нещо познато, което ние бъркаме с фактическата точност. Така че колкото по-често виждаме нещо в нашия новинарски поток, толкова по-вероятно е да мислим, че то е вярно. Дори ако първоначално сме били скептични.

Споделяне преди замисляне

Тези трикове отдавна са познати на пропагандатори и търговци на дезинформация, но днешните социални мрежи могат допълнително да засилят нашата лековерност. Доказано е, че много хора инстинктивно споделят съдържание, без дори да се замислят за неговата коректност.

Гордън Пеникук, водещ изследовател на психологията на дезинформацията в Университета на Риджайна в канадската провинция Саскачуан, е провел анкета, предоставяйки на събеседниците си смесица от верни и лъжливи заглавия относно заразата от коронавирус. Помолени да преценят верността на конкретна новина, в 25% от случаите участниците посочвали фейкнюз като истина. Запитани дали просто биха споделили заглавието в социалните мрежи, около 35% отговорили, че ще предадат фалшивата новина нататък по веригата.

Вероятно умовете на тези хора са ангажирани повече да пресмятат колко лайка ще получат, отколкото дали споделената информация е вярна. „Социалните медии не стимулират истината – казва Пеникук. – Те стимулират ангажираност.“

Или пък може би така се прехвърля отговорност на другите да преценят? Много хора споделят фалшива информация с някакъв вид колебливост отгоре, казвайки нещо от сорта: „Не знам дали това е вярно, но…“ Те смятат, че ако има някаква истина, тя може да е полезна на приятели и последователи, а ако няма, е безвредна. Импулсът им е да споделят нещо, без да осъзнават, че самото споделяне може също да навреди. Дали ще е рецепта за домашно лекарство или разкритие на някаква злокобна правителствена тайна – перспективата за силна реакция от страна на контактите в списъка отвлича вниманието на хората от очевидния въпрос: Това вярно ли е?

Първосигнални реакции

Класическо психологично изследване показва, че някои хора са природно по-добри в потискането на първосигналните реакции. Това може да ни помогне да разберем защо други хора са по-податливи на фалшиви новини.

Изследователи като Пеникук използват метод, наречен „когнитивно-рефлексен тест“ (CRT). За да разберете как работи, вижте следната загадка:

„Бащата на Емили има три дъщери. Имената на първите две са Април и Май. Как се казва третата дъщеря?“

Отговорихте ли Юни? Това е интуитивният отговор, който дават много хора. Но верният отговор, разбира се, е Емили.

За да стигнете до него, трябва да спрете и да потиснете мигновената реакция. Методът CRT не тества толкова суровия интелект, колкото е изпитание за умението на някого да прилага своя интелект, като обмисля нещата съзнателно и аналитично, а не разчита на интуиция. Хората, които не правят това, често са наричани от психолозите „когнитивни скъперници“, тъй като те може и да разполагат със значим умствен резерв, но не го „харчат“.

Когнитивната алчност ни прави податливи на много когнитивни отклонения и също така изглежда, че променя начина, по който консумираме информация (и дезинформация). По отношение на твърденията за коронавируса, например, Пеникук е установил, че хората, които дават лоши резултати на CRT, са по-малко прецизни в отсяването на вярната информация, като същевременно са готови да споделят всичко в социалните мрежи.

Да спрем разпространението

Осъзнаването, че много хора – дори интелигентни и образовани, имат тази „скъперническа“ склонност да възприемат фалшивите новини за чиста монета, може да ни помогне да спрем разпространението на дезинформация. Но имайки предвид дълбочината на материята, разбивачите на митове не бива да са твърде сложни в обясненията си. Те трябва да представят доказателствата възможно най-просто – за предпочитане чрез снимки или графики, които визуализират по-добре идеите. Не може да се очаква, че шумна научна лекция ще донесе необходимия резултат.

При възможност тези разяснителни кампании трябва да избягват повтарянето на самите митове, тъй като това може да представи идеята като вече позната и да засили възприятията за нейната истинност. Разбира се, това невинаги е възможно. Но кампаниите могат да се опитват поне да акцентират повече върху фактите, така че те да бъдат по-запомнящи се от митовете, за да пробият евентуално в съзнанието на хората.

Когато става дума за нашето собствено поведение, ние трябва да се опитаме да се абстрахираме от емоцията и да помислим върху съдържанието, преди да го споделяме нататък. На слухове ли се основава или на научни доказателства? Може ли да бъде проследено до оригиналния източник? Как кореспондира със съществуващите данни? Авторът използва ли често срещаните логически заблуди?

Това са въпросите, които е редно да си задаваме – независимо дали публикацията ще предизвика лавина от лайкове, или може да бъде „полезна на другите“. Съществуват някои доказателства, че всички можем да станем по-добри в този начин на мислене, ако се упражняваме.

Пеникук смята, че социалните мрежи могат да подтикнат потребителите да бъдат по-прецизни чрез сравнително проста намеса. В своите експерименти той е установил, че ако накара участниците да оценят фактическата точност на отделно твърдение, те започват да мислят по-критично за други и стават два пъти по-внимателни при споделянето на информация.

„На практика всяка медийна платформа може да осигури някакъв вид автоматично напомняне да помислим два пъти, преди да споделим. Всяка компания може да намери своя собствена надеждна стратегия“, казва той.

Няма панацея. Подобно на опитите да ограничим самия вирус, ще се нуждаем от многостранен подход за борба с разпространението на опасна и потенциално животозастрашаваща дезинформация. И колкото повече се задълбочава кризата, толкова по-голяма ще бъде личната отговорност на всеки да ограничи заразата.

5G: конспирацията процъфтява

ЕМИЛ ГЕОРГИЕВ

През последните няколко седмици светът би трябвало да се радва на чудесно здраве. Не защото си стоим вкъщи и не защото автомобилното движение в София се сви до нивото от 1976 г. Просто самолетите са на земята и вече три седмици никой не ни пръска със смъртоносната комбинация от химически агенти, бацили и вируси, известна като кемтрейлс.

Но не бързайте да се радвате! Тази програма за унищожение на човечество е прекратена, но в действие вече е друг коварен план – мобилните мрежи от пето поколение. Ако досега ни пръскаха от самолети, сега ни облъчват от антените на мобилните мрежи и не е сигурно дали шапките от станиол могат да ни спасят. 5G е новият кемтрейлс+коронавирус.

И докато на много места в социалните мрежи конспиративисти разпалват страхове, на някои места по света гневни и уплашени  хора палят антени. Първите два пожара се случиха миналия четвъртък в Белфаст, Северна Ирландия и Бирмингам, Англия. Третият е станал в Ливърпул в петък.

И в трите случая са запалени антени за 5G мрежи, и трите се разглеждат от полицията като възможни предумишлени палежи. Кметът на Ливърпул Джо Андерсън разкри, че е получавал заплахи, свързани с „причудливата“ теория, която се вихри из социалните мрежи. Във видеото от Белфаст се чува мъжки глас, който ругае 5G мрежите и после вика „Viva La Revolution“.

Страница във Фейсбук, създадена миналия четвъртък, е публикувала някои от тези кадри, заедно с насърчение към хората да повреждат антените – но социалната мрежа свали страницата в петък сутринта. В българския сектор на Фейсбук вече 2 години и половина си съществува група, наречена Stop5G Bulgaria с 66 428 члена (за сравнение членовете на групата „Румен Радев, достоен президент на България” са 32 000, а на STOPFAKE BULGARIA – 2000).

От страницата на Stop5G Bulgaria е видно, че са търсили помощ от омбудсмана Мая Манолова и експертни мнения от Министерството на здравеопазването. Но резултатът е същият, както и когато  Румен Радев обеща, че ще назначи проверка за кемтрейлс. Членове на групата са инициирали петиция за незабавно спиране на всички дейности по въвеждането на 5G мрежи в България и засега са събрали почти 22 хиляди подписа. Властите мълчат.

Във Великобритания властите не мълчат. Информацията, че „5G кулите играят роля за разпространението на болестта, е глупост. При това опасна глупост„, заяви шефът на кабинета на Борис Джонсън. Директорът на Националната здравна служба Стивън Поудис добави, че цялата история с петицията за забрана на 5G мрежите е абсурдна и безскрупулна — „най-лошата версия на фалшиви новини”.

Теориите на конспирацията за 5G мрежите предхождат сегашния вирус. Като цяло те твърдят, че радиацията от телекомуникационните мрежи причинява различни заболявания на живеещите наблизо. Нито едно от тези твърдения не е подкрепено с научни доказателства.

През последните дни и седмици пандемията COVID-19 изглежда дава нов тласък на тези теории. Според широко разпространени слухове – епидемия няма, всичко е опит за прикриване на симтомите, причинени от 5G мрежите. Конспирациите, свързани с 5G, са по-стари от тези за коронавируса, но откакто двете се срещнаха, те се разпространяват по-бързо от самия вирус.