Цените на жилищата – блъфът на брокерите и реалността на доходите

През 2013 година квадратен метър ново жилище в България струваше средно около 500 евро. Десетилетие по-късно цената е 1000 евро. Брокерите използват това, за да внушават вина у купувачите – „чудехте се, когато беше 500, сега не се чудете на 1000“. Внушението е, че сме пропуснали „златния момент“ и че пазарът бяга от реалността. Но фактите показват друго: цените на жилищата не са абсурдно надценени, а по-скоро адекватни на икономиката, на доходите и на средата с рекордно ниски лихви.

Реалният анализ изисква да сравним три показателя: ръст на заплатите, инфлация и цени на имотите. Какво показват числата

През 2013 г. средната брутна заплата беше 792 лв (около 405 евро). Днес тя е 2468 лв (около 1262 евро). Това е над трикратен ръст. Същевременно квадратът жилище поскъпна два пъти – от 500 на 1000 евро. С други думи, доходите изпревариха имотите.

Инфлацията за периода е натрупана около 44% спрямо базовата 2015 година. Това означава, че цените на храните и стоките са се повишили далеч по-бавно от жилищния пазар, но пак изостават от ръста на доходите.

Лихвите по ипотечни кредити през 2013 г. бяха средно над 8%. Днес са около 3%. Това прави цената на месечната вноска почти наполовина като тежест върху заплатата.


Таблица: доходи, жилища и инфлация

Година Средна заплата (лв) Средна заплата (евро) Цена на 1 кв.м (евро) Индекс инфлация (2015=100) Индекс жилища (2015=100) Месеци заплата за 1 кв.м
2013 792 405 500 100 97 1,23
2025 2468 1262 1000 144 238 0,79

Тази таблица показва ясно: през 2013 за един квадратен метър бяха нужни 1,23 месечни заплати, докато днес – само 0,79. Парадоксално, но въпреки по-високата цена, жилището е станало по-достъпно спрямо доходите.


Графики

1. Цена на 1 кв.м спрямо средната заплата (в евро)
Графиката показва две линии – цената на квадрат и средната заплата. От 2013 до 2025 заплатите изпреварват темпа на нарастване на жилищата.

2. Индекс жилища vs. инфлация
Тук ясно се вижда, че жилищният пазар расте по-бързо от инфлацията, но този ръст е подкрепен от доходи и евтин кредит, а не от спекулативен балон.

(графиките са изготвени и приложени: price_vs_salary.png и housing_vs_inflation.png)

Истината е обратна на брокерските лозунги. Цените от 1000 евро за квадрат не са „балон“, а логично следствие от три фактора – трикратен ръст на доходите, рекордно ниски лихви и засилен интерес към имотите като инвестиция.

Да, жилищата изпревариха инфлацията и храните, но остават в синхрон с икономическата реалност. Ако преди десет години за един квадрат беше нужна повече от една заплата, днес същият квадрат се купува с по-малко от месечен доход. Финалът е ясен: брокерската реклама за „пропуснатия шанс“ е блъф. Пазарът не бяга от живота – той просто следва доходите. А животът днес струва повече, но позволява повече.

Експертите по недвижими имоти отричат твърдението за „балон“. Те подчертават, че класическият балон се характеризира с цени, откъснати от реалната икономика и доходите на населението. В България ситуацията е обратна – заплатите растат над три пъти за десет години, докато жилищата поскъпнаха два пъти. Добавят и факта, че ипотечният кредит днес е значително по-евтин, което прави покупката по-достъпна. По думите им ръстът на цените е силен, но той е обоснован и не излиза извън логиката на икономическата среда.

Финансови анализатори също смятат, че тезата за „балон“ е преувеличена. Те сравняват България с държави от Централна Европа, където квадратният метър в столиците струва три до четири пъти повече. Според тях по-важният въпрос не е дали имотите са надценени, а дали доходите ще продължат да растат със същия темп и дали лихвите ще останат ниски. Ако тези условия се запазят, цените ще останат стабилни и оправдани. Ако обаче икономиката се охлади и кредитите поскъпнат, тогава рискът от корекция на пазара ще е реален.

При днешните цени в Гоце Делчев инвестицията в жилище за отдаване под наем изглежда далеч по-скромна като доходност, отколкото изглежда на пръв поглед. За двустаен апартамент от 60 кв.м при 950 евро за квадрат вложението е около 57 000 евро. Към това трябва да се прибавят поне 7 000 евро за обзавеждане и техника, защото наемите от 200–300 евро на месец са валидни само за напълно обзаведени жилища. Общата начална инвестиция е приблизително 64 000 евро.

При наем от 250 евро на месец собственикът получава 3 000 евро годишно. От тях трябва да се извадят разходи за поддръжка и ремонти – около 10% от наема, или 300 евро, както и амортизация на обзавеждането. Ако мебелите и техниката се използват средно 10 години, това означава 700 евро годишна амортизация. Реалните разходи на година са около 1 000 евро, което сваля чистия приход на 2 000 евро. Така доходността изглежда съвсем различно: 2 000 евро чисто върху инвестиция от 64 000 евро означава 3,1% годишна печалба. Това е близо до нивата на банковите депозити или държавните ценни книжа и значително под обещанията за „сигурен доход“ от имоти. На практика покупката на апартамент в Гоце Делчев при тези условия е по-скоро начин за съхраняване на капитала и възможно покачване на стойността му в бъдеще, отколкото рентабилна сделка с висока доходност от наем.

{{ reviewsOverall }} / 5 Users (0 votes)
Rating0
What people say... Leave your rating
Order by:

Be the first to leave a review.

User Avatar User Avatar
Verified
{{{ review.rating_title }}}
{{{review.rating_comment | nl2br}}}

Show more
{{ pageNumber+1 }}
Leave your rating

Your browser does not support images upload. Please choose a modern one

Start typing and press Enter to search