Като Неврокопи показа колко струва празната регионална политика – язовирът Лефкогия покрива едва 20–35% от нуждите, а селата обезлюдяват с шокираща скорост
-
- септември 26, 2025
Без вода, без хора, без бъдеще
Само на 35 километра от Гоце Делчев, в гръцка територия, се намира община Като Неврокопи – място, което с всяка изминала година се свива – демографски, икономически и социално. Тази планинска гранична община е типичен пример за това как една липсваща или неправилна регионална политика може да тласне цяло население към изчезване, въпреки природното богатство, историческото наследство и стратегическото ѝ разположение.
В края на септември в Като Неврокопи ще се проведе международна конференция под надслов „Езерата Нестос (Места) като канал за сътрудничество“. На фона на екологични теми и трансгранично партньорство, ще се повдигнат и ключови въпроси за бъдещето на самия регион. И докато гръмките речи ще звучат в конферентните зали, жителите на Като Неврокопи живеят в студ, бедност и изолация – реалност, която познаваме и от българска страна на границата.
Демографски срив: население, което се стопява
Община Като Неврокопи днес наброява едва 5 323 души, разпределени в 20 села. Само за десетилетие населението е намаляло с 33% – най-рязкото свиване в цяла Гърция. Ако тази тенденция не бъде обърната, през 2029 г. се очакват едва 4 200 жители, а до 2039 г. – под 3 000. Това означава почти обезлюдяване на цели райони.
Населеността е шокиращо ниска – 6 души на квадратен километър при средно 78 за страната. Над 50% от хората са над 60 години. В селата липсва младежка активност, раждаемостта клони към нула, а училищата се опразват. Нивото на неграмотност надвишава 14% – над три пъти повече от средната стойност за страната.
Енергийна бедност в най-студения район на Гърция
Като Неврокопи е известен с най-ниските зимни температури в Гърция – често падат до -20 °C. Въпреки това жителите не получават никакви облекчения при плащането на ток и отопление. Парадоксално – те живеят само на километри от един от най-големите ВЕЦ-ове в Северна Гърция – Тисаврос (Съкровище) (120 MW), но не ползват никакви компенсаторни механизми, каквито съществуват в страни като Австрия или Франция.
Зимата буквално смазва домакинствата – потреблението на ток е с 18% по-високо от средното за страната, а нуждата от дърва и пелети е двойна спрямо равнинните райони. Нито едно домакинство няма достъп до програми за енергийна компенсация, нито подкрепа за топлоизолация или модерни отоплителни системи.
Селско стопанство под натиск: картофите и бобът изчезват
Като Неврокопи е известен с висококачествения си картоф, признат на международно ниво. Но дори тази традиция е под заплаха. Земеделските стопани страдат от недостиг на вода, липса на напоителна инфраструктура и високи разходи. Язовирът Лефкогия покрива едва 20–35% от нуждите. За останалото фермерите копаят скъпи сондажи, чиято стойност надхвърля 50 000 евро на единица.
Засетите площи с картофи са намалели с до 40% за три години. Подобна е съдбата и на боба, въпреки голямото търсене на продукти със ЗНП (Защитено наименование за произход) в ЕС. Защо? Липсват:
- модерна складова и преработвателна инфраструктура;
- работещи кооперативи и маркетингови схеми;
- целенасочени политики за планински райони.
Регион, който не търси привилегии, а равенство
Като Неврокопи е и символ на изоставената планинска и гранична община – модел, който познаваме от българската страна в Родопите и някои населени места в Пирин. Местните хора не искат специално отношение – искат справедливост. Искат държавата да ги види и чуе. Искат достъп до модерна инфраструктура, до енергийна сигурност, до качествено образование и здравеопазване. Искат да останат, а не да бягат.
Думите, с които самата община описва своята реалност, звучат болезнено познато и у нас:
„Има места, които не крещят своята ценност. Те я шепнат чрез упоритостта си да съществуват.“
Този текст е не просто поглед към съседна Гърция. Това е огледало, в което трябва да се вгледаме и от българската страна на границата. Защото Неврокопи днес е там, където утре може да бъде всеки един наш планински район – ако продължи пренебрегването, тишината и липсата на стратегия.
„Топ Преса“ – от Пиринския край, за истинските истории.
Be the first to leave a review.
