Работа до гроб, докато страната се разпада демографски: Подготвят ни за пенсиониране на 67 г. до 2030 г.
-
- септември 26, 2025
Държавата готви по-дълъг трудов живот, по-ниски пенсии и по-висока натовареност, докато масово хората не могат да работят заради здравословни проблеми
Българите ще работят почти до края на живота си, ако се сбъднат целите, записани в Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението до 2030 г. Според документа, средната възраст за напускане на пазара на труда трябва да нарасне до 67 години. За сравнение, в момента тя е 64,1 години. Успоредно с това се залага повече работно време и по-малко социални плащания, за да се „спасява“ икономиката от застаряващото население.
Демографски срив, скрит зад „стратегия“
Документът не крие – застаряването е реална катастрофа. Близо 1,55 милиона души над 65 години вече съставляват 24% от населението. Средната възраст в България е достигнала 45,3 години, а в селата – над 47,6 години. В някои региони, като Видин, на всеки 100 активни души се падат 75 в неактивна възраст.
И вместо реална демографска политика, се предвижда пренатоварване на остатъка от трудоспособното население, включително чрез:
- повишаване на пенсионната възраст;
- удължаване на работната седмица до 40 часа;
- свиване на социалните помощи;
- увеличаване на дела на „доходи от труд“ за сметка на пенсиите.
Работа до последен дъх: нова реалност?
Идеята е работещите да останат активни поне 3 години по-дълго, за да „облекчат“ бюджета, натоварен с пенсии и социални плащания. Само че документът пропуска нещо основно — 27% от хората между 50 и 64 години вече не могат да работят заради здравословни причини.
Дали обаче някой пита как ще работят хора със счупени кръстове, хронични заболявания, изтощение и без шанс за преквалификация? Или важна е само „сметката“?
Повече труд, по-малко пенсии
Официалната линия е ясна: по-малко хора на помощи, повече на заплата. Това звучи логично, ако икономиката предлага продуктивни, достойно платени работни места. Но на фона на масова сива икономика, мизерни заплати и висок дял на нископроизводителен труд, идеята граничи с цинизъм.
Не се предлага реално решение за:
- ниското заплащане, което прави „труда“ социално безсмислен;
- липсата на подкрепа за грижещи се за близки;
- расова и социална дискриминация, особено към роми, хора с увреждания и самотни родители.
Майчинство и стимули: 75% от обезщетението, ако се върнеш на работа
Втората година от майчинството вече няма да е време за отглеждане на дете, а за частично компенсирана работна сила. Правителството планира да вдигне обезщетението през тази година до 620 евро (бъдещата минимална заплата), само ако майката се върне на работа. Иначе – по-малко пари, по-малко подкрепа.
Къде е изборът? Къде е правото на родител да отгледа детето си, без да бъде натискан от икономическа принуда?
Образование и здраве — закъснели обещания
Сред предвидените мерки са:
- обучения за хора над 50 години, за да бъдат задържани по-дълго на пазара на труда;
- намаляване на абортите чрез сексуално възпитание в училище;
- ранна диагностика и превенция, вместо търсене на лечение след срив.
Но документът сам си противоречи – всяка година бюджетът отделя повече пари за болнично лечение, отколкото за профилактика. И в същото време възрастните хора се разболяват повече, живеят по-зле, умират по-рано.
Зад стратегиите – икономическа безпомощност
Реалността е, че държавата няма нито визия, нито инструментариум да се справи с демографската катастрофа. Затова вади „план“: работи повече, живей по-малко, мри по-тихо.
Докато в други държави демографската политика означава по-големи стимули за раждаемост, универсална семейна подкрепа, социална сигурност и качествена работна среда, у нас се предлага:
- да работим до 67+;
- да получаваме по-малко пенсии;
- да гледаме децата си с минимална подкрепа;
- да приемем, че това е нормално.
Финалният въпрос
Работа до гроб – това ли е най-доброто, на което сме способни като общество и държава? Или трябва нов договор между поколенията, в който трудът се уважава, старостта се почита, а децата се възпитават с грижа, а не с икономически диктат?
Be the first to leave a review.
