Изненада: Тони Блеър поема управлението на Газа! Международен експеримент, нова окупация или повторение на Косово?
-
- септември 26, 2025
Завръщането на мандатите?
В момент, когато Ивицата Газа е на ръба между абсолютен колапс и възможна реконструкция, задкулисно се оформя план с потенциала да трансформира не само палестинските територии, но и архитектурата на международните отношения в региона. В центъра на тази визия — Тони Блеър, бившият британски премиер, с нова роля: не като политик, а като архитект на една международна преходна администрация, напомняща за… Косово след войната през 1999 г.
Когато през 1999 г. международната общност постави Косово под временна администрация на ООН, мнозина го приеха като временен компромис. Днес, повече от две десетилетия по-късно, Косово е в политическа сянка – признато от някои, отхвърляно от други, все още зависимо от международна подкрепа. Сега, в един от най-нестабилните и кървящи региони на света – Ивицата Газа – назрява проект, който носи подозрително познати контури: международна администрация, временна власт, изграждане на институции отвън.
Само че този път, името зад плана не е на генерал от ООН, а на добре познат политик – бившият британски премиер Тони Блеър.
Планът, който изтече в медиите, предвижда създаване на т.нар. „Gaza International Transitional Authority“ – GITA, или Международна преходна администрация за Газа. Според описанията, това ще бъде временна управленска структура с мандат до пет години, подкрепена от международна стабилизационна мисия, гражданска администрация, съдебна система и изграждане на местна полиция. В първите месеци администрацията ще работи извън територията – в египетския Ел-Ариш – с цел да се подготви подходяща среда в самата Газа за реално въвеждане на властта. Това не е просто възстановяване. Това е политическа архитектура от нулата.
Фокусът на инициативата е пределно ясен: Хамас няма да има никаква роля в бъдещото управление.
Всички институции, свързани с движението, ще бъдат демонтирани. Нещо повече – за първи път от години, Палестинската администрация (ПА) също няма да бъде основен играч в началния етап. Нейното включване е планирано едва след стабилизацията и изграждането на нови структури – като „партньор“, а не като пълноправен управляващ субект.
Проектът предвижда и създаване на звено за защита на собствеността – своеобразна „единица за съхранение на имуществени права“, което трябва да предпази палестинците от загуба на домове, земи и бизнеси. Освен това се обмислят реформи в съдебната система, нова гражданска полиция и бюджетна рамка, която започва с около 90 милиона долара в първата година и нараства прогресивно. Планът използва език на управляем преход, но всъщност изисква нещо много повече – доверие. Доверие, което трудно се изгражда, особено когато хората, за които се отнася, не са имали думата в създаването му.
Привържениците на този модел виждат в него спасение – от военната разруха, от институционалната бездна и от деструктивното влияние на Хамас. Те вярват, че с международна подкрепа, ясна рамка и постепенен преход към управление от ПА, може да се изгради нещо устойчиво. Те посочват примера на Косово, където подобна администрация позволи изграждането на основни институции, възстановяване на икономиката и провеждане на избори. Но именно този паралел поражда и най-сериозните въпроси.
В Косово международното управление доведе до замразен конфликт, непризната държавност и зависимост от външна помощ. И до днес, статутът на територията е спорен, а самоуправлението – непълно. Ако Газа тръгне по този път, съществува реална опасност от създаване на „нова политическа черна дупка“ в Близкия изток – територия, която никой не владее напълно, но всички контролират частично.
Критиците не закъсняха. За много палестинци този план е не просто нежелан, а опасен. Те виждат в него завръщане на мандатното управление от колониалната епоха – този път под знамето на международната общност. В Рамала официално още няма позиция, но в дипломатическите коридори вече се чува напрежение. Палестинската администрация, макар слаба, трудно ще приеме ролята на подизпълнител в проект, който пренебрегва нейния суверенитет.
В самата Газа, идеята за международна администрация може да срещне не просто скептицизъм, а съпротива. Населението, травмирано от войни, обсада и икономическа изолация, вероятно няма да приеме с ентусиазъм още един „временен режим“, наложен отвън. Без широко обществено одобрение, дори най-добре написаният план рискува да се превърне в поредния провал, който задълбочава кризата.
Най-големият риск остава времето.
Планът е замислен като преход, но историята показва, че преходните структури често се превръщат в постоянни. Ако след пет години Газа все още се управлява от международна администрация, без реален напредък към палестинско самоуправление, това ще бъде възприето като провал – не само от палестинците, но и от международната общност.
Ситуацията в Ивицата Газа никога не е позволявала лесни решения. Но дали пътят към стабилност минава през нова версия на Косово – с Тони Блеър в ролята на архитект на бъдещето – предстои да видим. Въпросът не е дали светът ще изгради институции. Въпросът е дали хората в Газа ще ги приемат като свои. Защото дори най-съвършената администрация е безполезна, ако няма легитимност.
Be the first to leave a review.
