Донорство по български! „Докато чакаш бъбрек – умираш в списъка“: 869 души чакат орган, България е последна в Европа
-
- септември 23, 2025
Докато Европа спасява животи, България брои… мъртви надежди. 869 българи чакат своя шанс за живот – не метафорично, а буквално. Списъкът на чакащите за трансплантация расте, докато държавните институции пасуват, а статистиката е не просто тревожна – тя е срамна.
Само 7 донорски ситуации са реализирани в страната от началото на 2025 година. Това означава… по една трансплантация на милион души. Ние не просто сме последни в Европа – ние сме на гърба на линейката.
Сравнете: в Австрия през 2020 г. – 74 донорски ситуации на милион. В Белгия и Чехия – по 71. В България – 7 случая общо. Не за ден, не за месец – за цяла година.
Тази зловеща реалност беше осветена от Пенка Георгиева – председател на пациентски организации „Заедно с теб“. Нейният глас отеква с болезнена яснота: „Трансплантациите в България загиват. Така, както загиват и пациентите.“
Донори има – но няма държава
Последният случай – 41-годишен мъж от Пловдив, дарил органите си след смъртта – позволи трима души да получат нов шанс. Двама мъже – на 22 и 57 години – получиха бъбреци в Александровска болница. Черният дроб отиде в Румъния, защото у нас нямало подходящ реципиент. Да, орган от българин спаси чужденец – не защото сме щедри, а защото не сме готови.
„Слава на близките, които са съгласили на донорство. Но те не могат да компенсират неадекватността на държавата“, категорична е Георгиева.
Агенция, която вместо животи, произвежда… скандали
Проблемът не е в липсата на пари. Проблемът е в липсата на воля, смелост и отговорност. Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ – органът, който трябва да движи политиките по донорството – вместо да организира, съгласува и образова, е „източник само на скандали“, според Георгиева.
На среща с ръководството на агенцията, от пациентските организации предложили идеи и мерки – срещнали само апатия и фразата: „Това не може да стане.“ Същото се повтаря с години.
Какво означава това за 869 души?
Това означава, че българи, които иначе биха могли да водят нормален, пълноценен живот, днес лежат в болници, умират в очакване, или съществуват с мисълта, че ще ги „спасят само в чужбина“. А спасението не е въпрос на чудо – а на организация, система и държавна политика.
Да кажем истината: в България никой не умира, защото няма технология. Хората умират, защото няма държава.
И, да! Време е за спешна трансплантация на цялата система. Иначе догодина ще броим пак… само колко са умрели, преди да дочакат спасението си.
Ако този статия е неудобна – нека бъде. Истината е такава.
Be the first to leave a review.
