ПОТРЕСАВАЩИ ЗАПИСИ! Синът на директора на СУ „Йордан Йовков“ в Рибново защити кмета на Огняново на протест ПИЯН издигайки го за Кмет на Гърмен.Плюе Борисов а баща му е острие на ГЕРБ! ! Бащата Джуркин в запис на Топ Преса: „Пиянски истории“

На 21 септември 2025 в Огняново се проведе протест в подкрепа на кмета Иван Ижбехов. Поводът е напрежение между него и местния бизнесмен Валентин Чатрафилов. Топ Преса разполага с видео от събитието.

На записа се вижда и синът на директора на СУ „Йордан Йовков“ в Рибново Манчо Джуркин. Той е учител в същото училище. Взема микрофона. Говори в подкрепа на Ижбехов. Споменава лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и Делян Пеевски. Призовава да спрат „интригите“. Заявява, че те скоро ще вземат властта. Обявява, че следващият кмет на община Гърмен няма да е Феим Иса, а Иван Ижбехов. Видимо е употребил алкохол. Това се вижда ясно от поведението и начина му на изразяване.

Бащата Манчо Джуркин коментира пред Топ Преса: „Пиянски истории. Синът ми две думи не може да каже иначе. Той е далеч от истината. Да, пиянски истории.“ С тези думи директорът се разграничи от изявлението и подчерта, че то няма връзка с институцията, която ръководи.

Фактите поставят сериозни въпроси. Учител, който е част от училищен колектив, заема публична трибуна и прави политически изявления в нетрезво състояние. Това е проблем не само за имиджа на образователната институция, но и за доверието на обществото в професията. Допълнително напрежение идва от вече публично изнасяни твърдения за роднински назначения и конфликт на интереси в училището.

От експертна гледна точка подобни ситуации са индикатор за слабости в системата на контрол и за нужда от ясни стандарти за етично поведение на педагогически кадри. Алкохолната употреба в контекст на политически изяви, особено от страна на лице с преподавателски функции, ерозира авторитета на училището и изпраща отрицателен пример към учениците и общността.Институциите са длъжни да реагират. Регионалното управление на образованието и Министерството на образованието следва да направят проверка по случая. Местните структури на политическите партии трябва да заявят ясно позиция дали приемат или не подобни изявления като официални. Отговорността за имиджа на училището и за доверието на хората изисква прозрачност, дисциплинарна оценка и категорично разграничаване на личното от институционалното.

Манчо Джуркин, директорът на СУ „Йордан Йовков“ – Рибново, преди време излезе публично с позиция в защита на Делян Пеевски. В своя декларация той каза:

„Болно ми е и за мен лично е неприемливо в тези неспокойни времена да гледам това разделение, което се е настанило в сърцето на българската политика и общественост. До онзи ден се прегръщахме и уважавахме, днес трябва да се мразим и плюем по медии и социални мрежи. Къде отиде мислещият човек? Къде отиде свободният човек? Къде е човекът?! Спират ме из родното ми село, вместо да се поздравяваме ме питат – ти с кой си? Ще бъдеш ли срещу Пеевски, ще бъдеш ли с Доган? (…) Съвсем скоро в качеството си на народен представител именно господин Делян Пеевски помогна много за нашето училище и хората в Рибново видяха това. (…) В смесените региони Пеевски е човекът, който не жали и време, и ресурси. Как да го мразим?“ ВИЖТЕ ТУК 

Думите на Манчо Джуркин показват лоялност към Делян Пеевски и поставят местните политически процеси в рамката на благодарност за получена подкрепа. Това обяснява защо в Рибново и района името на Пеевски се свързва с училищни проекти, стадиони и други обекти. В подобен контекст бащата издига Пеевски до образ на благодетел, а това политически легитимира ролята му в смесените региони. На този фон ситуацията със сина му е още по-неудобна. Бащата защитава Пеевски с аргументи за инфраструктура и подкрепа в кризисни моменти. Синът, в нетрезво състояние, вкарва името му в агитки и предизборни сценарии на местно ниво. Единият говори за политика през институции и проекти, другият – през импровизации и алкохол.

Така се очертава разминаване между официалния тон на бащата и хаотичното говорене на сина. Това разминаване вече не е личен проблем, а институционален – защото и двамата са част от едно и също училище, което трябва да бъде неутрално и да пази авторитета си. Или казано накратко – бащата строи образа на Пеевски като „човекът, който помага“, а синът руши този образ, под уповайщи вещества.