Вечно гонената – Василиса Павлова и хрониката на един политически турист
-
- август 31, 2025
Василиса Павлова е живото доказателство, че политиката в Благоевград може да прилича повече на риалити шоу, отколкото на работа за гражданите. Влезе в светлините на прожекторите като председател на местната структура на ДСБ през 2022 г. Там обаче дълго не се задържа. Вътрешни конфликти, липса на подкрепа и класическото „няма кой да я търпи“ доведоха до оставката ѝ.
След това облече мантията на „реформатор“ в листата на ПП–ДБ и влезе в Общинския съвет. Само че и тук дойде краят на романтиката. Вместо да гради мостове, тя разрушаваше доверие. Резултатът беше напускане на групата, защото колегите ѝ не искали „принципните“ ѝ монолози. Принципите звучат добре на хартия, но в залата често приличаха на безкрайна лекция, от която всички гледаха часовника.
Като председател на Комисията по образование и култура положението също стана неудържимо. 27 съветници я „детрониха“ с почти единодушно гласуване. Официално причината беше „липса на добра комуникация“. Неофициално – никой вече не искал да слуша нейните импровизирани монолози, гарнирани с патос. Колегите ѝ явно решиха, че е по-лесно да сменят председателя, отколкото да търсят тапи за уши.
Да не забравяме и времето ѝ като зам.-кмет по култура. Именно тогава Благоевград „загуби“ няколко културни събития от национално значение – „Франкофоли“, „Благоевград блус и джаз“, театрални фестивали. Градът остана без облика си на културна сцена, а управлението на Павлова бе запомнено повече с изчезващите фестивали, отколкото с появяващи се идеи.
Аргументите срещу нея са ясни и простички:
-
В политиката ѝ липсва устойчивост – сменя позиции, партии и роли по-бързо, отколкото общината сменя кметове.
-
В управлението ѝ липсват резултати – остават само празни речи и спомени за провалени културни инициативи.
-
В комуникацията ѝ липсва диалог – има само монолог, в който централна фигура винаги е „тя“.
Днес Василиса Павлова се представя като „най-активният съветник“, с многобройни питания и предложения. Но активността сама по себе си не е качество – особено когато произвеждаш повече шум, отколкото решения. Вечно гонена, вечно обидена, вечно „принципна“. Истината е по-проста – където и да се появи, хората бързо осъзнават, че е по-добре да я няма.
Be the first to leave a review.
