Безпощадно! Писателят Веселин Стаменов: Не развързвайте кесията на властта.

Ей, хора! Виновни за смъртта по пътя не са само кривите трасета, дупките, канавките и липсващите мантинели. Не си правете илюзии, че ще оправите този цирк с ремонти и нов асфалт. Виновни са хората – шофьорите, които натискат газта до ламарината, държавните органи, които затварят очи – за пари, естествено, или от страх, съдът, който гледа документите на джигит с осем висящи дела и вместо да го „заключи”, му оставя ключа в ръцете… И виновна е още системата, която на килограм раздава книжки срещу шепа пари – плащаш, взимаш, караш, убиваш. Това пише писателят Веселин Стаменов в личната си страница във фейсук. ТУК 

Тази държава отдавна е посветила живот само на едно – алибита. Алиби за всяко престъпление и всяка глупост, която излиза под нейните ведомствени чадъри. Пътищата били виновни? Да – дупките са виновни, че празните кратуни зад волана се опитват да летят с 200 км в час, вместо да си карат в жалките остатъци от законите. Наклоните на завоя ли бутнаха камикадзето в мантинелата? Или вината е в лампата на уличното осветление? Най-добре да представим реч: „Започваме мащабни ремонти, ще изградим нови пътища, няма да жалим средства!” Боже, само това чакат – да пуснат крана на бюджета.

Но истината не е в пътя, нито в ремонта. Истината е в хората. В агресията на някой млад смелчага, качил се на скъп джип, купен със заем, и в несигурността на недоспалия шофьор на автобус, който тъпче педала, за да стигне навреме за следващия курс и да си няма ядове със шефа. Истината е в тези, които слагат подпис под кървави книжки, без значение дали притежателят им знае какво прави. В КАТ, които отдавна не дебнат за ред, а за ново „обаждане отгоре”. В системата, която подава параван на джигитите – шумна машина за замазване на очите, докато отлитат поредните съдби.

Съдът – онази тиха инстанция, която уж трябва да подрежда пъзела на правдата, се превръща в последния чадър на безнаказаността. Справедливост? Каква справедливост, когато някой разбива чела в пътните огради и пак продължава да кара, защото закъсалата душа с висящи дела си има своите „обаждания”?

И накрая, когато стане тъмно – дупките по пътя са виновни. Затова, моля ви, оставете дупките, не им говорете. Настъпете ги, както винаги правите – те не протестират, не могат да ви съдят. Развържете кесията. Купете си нов речник за ремонти, за „немувани разходи”, за политически обещания.

А истината ще седи като дупка в асфалта – гола. Но може би не я виждате от тънките струи банкноти, които пръскате във всяка правилна посока. Защото виновните са винаги в огледалото. Останалото е шоу, пише още Веселин Стаменов.