По пътя и за „кандидат – кмет“ на Благоевград Василиса Павлова откри нова социална драма. Търси прожектор, не решение

Съветничката Василиса Павлова отново влезе в новините на Благоевград. Този път с призив областният управител да спре решение №491 на Общинския съвет в града. Според нея актуализацията на правилата за еднократна социална помощ била удар срещу нуждаещите се. Тезата изглежда смела. Ако се чете повърхностно. При първия детайлен поглед всичко пада. Странен регистър за човек, който вече се позиционира като бъдещ кандидат за кмет.

Тя твърди, че новите правила били ограничителни. Не казва кои точно. Не цитира текст. Не посочва нито един реален случай. Няма статистика. Няма примери. Има едно изречение, което трябва да компенсира цялата липса на съдържание. Това не е анализ. Това е предизборен статус във Facebook.

Решението на съвета е прието по чл. 21, ал. 1, т. 23 от ЗМСМА. Това е нормата, която дава право на общинския съвет да приема подобни правила. Процедурата е законна. Компетентният орган е ясен. Така казва законът. Само че законът не е удобен, когато искаш да си жертва, борец за справедливост и бъдещ градоначалник в едно. Или поне когато опитваш да се позиционираш така.

Павлова настоява, че документите били внесени късно. Тезата е интересна. Само че чл. 146 от АПК е категоричен. Процедурно нарушение е основание за отмяна само когато е съществено и ако е повлияло на резултата. Липсва доказателство за това. Няма анализ как късното внасяне променя съдържанието на правилата. Вероятно защото не го променя. Но е удобен мотив за шум.

Позицията ѝ е изградена върху думи като „наказание“, „морална катастрофа“ и „удар срещу слабите“. Това са политически думи. Не юридически. Законът за социално подпомагане в чл. 12 е пределно ясен. Еднократната помощ е целева мярка. Тя е за инцидентни случаи. Не е универсално право. Администрацията е длъжна да проверява фактите. Контролът не е репресия. Той е гаранция, че публичният ресурс няма да се прахосва. Новите правила именно това правят. Вкарват контрол. Не отнемат права.

Общината въвежда служебна проверка на документи. Това е изпълнение на чл. 9, ал. 2 от Закона за електронното управление. Администрацията трябва да проверява сама. Гражданите се улесняват. Павлова нарича това „ограничение“. Това вече е стил. И стилът не е експертен. По-скоро е предизборен. В духа на: „Аз защитавам народа, а останалите са лоши“. Традиционна схема. Работи, ако аудиторията не чете закони.

Най-любопитното е, че Павлова настоява областният управител да върне решението. Според чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА той може да го направи само ако актът противоречи на закон. Тя не посочва нито един член, който бил нарушен. Нито един. Това вече не е пропуск. Това е знак. Човек, който иска да бъде кмет, трябва да познава нормативната рамка. Или поне да прави консултации. Или поне да провери в Google. Тук няма нищо от тези три неща.

Твърди, че правилата ударили по достойнството на хората. Точно обратното. Те премахват хартиени тежести. Дават ясен критерий. Уточняват процеса. Ако има някой, който подценява достойнството на гражданите, това е човекът, който използва социалната болка като инструмент за политическо говорене. Не правилата.

Най-големият проблем в жалбата ѝ е липсата на факти. Ако имаше поне един реален пример за човек, на когото е отказана помощ заради новите критерии, това щеше да е аргумент. Няма такъв. Няма защото най-вероятно няма и случай. Но има нужда от шум. От видимост. От кауза, която да звучи благородно. А Благоевград влиза в предизборна орбита. Всеки ход се смята. Тук ходът е очевиден и нескопосано изпълнен. Ето и фактите нагледно:

Когато човек има амбиция да управлява цял град, очаква се компетентност. Тук не виждаме такава. Виждаме декларация, маскирана като жалба. Виждаме политическо позициониране, прикрито зад „загриженост“. Виждаме жажда за публичност, облечена като принципност.

Новите правила са по-ясни. По-подредени. По-достъпни. И напълно в рамките на закона. Проблемът не е в тях. Проблемът е, че някой реши да прави предизборен старт върху тях.

И го направи по най-некомпетентния начин.