Басейни без канализация: „Метал-Ко“ и рискът за питейните води в Петричко
-
- август 28, 2025
В югозападното село Камена, на километри от Петрич, се подготвя проект за изграждане на развлекателен комплекс с басейни, съблекални и кафе. Зад инвестицията стои дружеството „Метал-Ко“, което вече има благословията на екоинституциите. Но зад сухите бюрократични редове на МОСВ и РИОСВ-Благоевград се крие скандал – комплекс с плувни басейни в чувствителна зона, без изградена канализация и пречиствателна станция.
Сигналът, подаден до МОСВ от журналистическата агенция www.toppresa.com, предизвика проверка на място на 14 август. Екоинспекцията отчита, че теренът е в естествено състояние и няма дейности по реализиране на проекта. Но документите разкриват, че още през 2023 г. директорът на РИОСВ-Благоевград е подписал Решение № БД-15-ПР/2023, с което е прието, че проектът не подлежи на оценка за въздействие върху околната среда. Мотивът е „липса на вероятност за значително отрицателно въздействие“. Решението вече е влязло в сила и на практика разчиства пътя на „Метал-Ко“.
В официалния отговор на МОСВ четем, че отпадъчните води от комплекса ще се събират в „водоплътна изгребна яма, без преливник“. Звучи като временна мярка от миналия век, а не като екологичен стандарт за XXI век. Фактът, че в с. Камена няма канализация и няма изградена градска пречиствателна станция за отпадъчни води, е признат от самото министерство. Въпреки това проектът е одобрен. На практика МОСВ узаконява използването на яма до дере, което е пряк риск за подземните води.
МОСВ описва съседния имот като „дере без воден отток“. Но всеки жител на Петричко знае, че деретата са временни водни обекти – сухи през август, пълни с вода след есенни дъждове или топенето на снеговете. Ако днес инспекцията не е видяла вода, това не означава, че утре замърсителите няма да потекат директно към река Струмешница – чувствителна зона по Закона за водите.
Инвеститорът първоначално е заявил проект за „развлекателно-атракционен комплекс“. След това документите се променят и вече става дума за басейни, кафе и паркинг. Формално – ново инвестиционно предложение. На практика – едно и също намерение, прокарано с малки корекции, докато институциите дадат зелена светлина.
Документите показват, че МОСВ и подчинените му структури са наясно с проблема. Затова в решенията се използва формулировката „допустимо при спазване на условията“. Но условията звучат като фикция: изгребна яма, която да не протече, резервоар за хлорирани води, който никой не гарантира, че ще се поддържа, и „сухо дере“, което при първия дъжд ще поведе замърсяването надолу. Всичко това в регион, където подземните води са ключов източник за питейно-битово водоснабдяване.
МОСВ твърди, че няма риск. Но когато първите замърсявания в подземните води се появят, отговорността ще бъде размита между „Метал-Ко“, РИОСВ-Благоевград и министерството. А местните жители ще пият вода с нитрати и фосфати.
Разследването на www.toppresa.com показа, че проектът в Камена е пример как в България екологичните норми се заобикалят с формални решения. Вместо реална оценка за въздействието върху околната среда, МОСВ подписва „да не се прави ОВОС“. Вместо модерна пречиствателна станция – разрешава изгребна яма. Вместо защита на чувствителна зона – формално отбелязва, че „дерето е сухо“. Единственият начин този проект да не се превърне в екологична катастрофа е обществен натиск и нова, независима експертиза, която да каже ясно: има ли място за басейни без канализация върху чувствителни водни зони?
Според официалните документи, в становището на Басейнова дирекция е отчетен натиск от биогенни елементи – основно азот и фосфор, които ще се отделят при заустване на битови отпадъчни води от бъдещите постройки. Самото министерство признава, че тези вещества водят до еутрофикация на водни тела, но въпреки това разрешава проект без изградена канализационна мрежа и без ГПСОВ в с. Камена. Това е пример как администрацията едновременно описва проблема и в същото време си затваря очите за реалното му решаване.
В отговора на МОСВ изрично се споменава, че р. Струмешница е част от чувствителна зона и че Планът за управление на речните басейни предвижда изграждане на канализация и пречиствателни станции за агломерации над 2000 жители. Камена попада точно в такъв сценарий, но тъй като няма реализирани проекти, министерството допуска частен инвеститор да изгражда басейни и ями вместо държавата да изгради инфраструктура. Така частният интерес се поставя над обществения, а бъдещите разходи за подмяна и контрол ще паднат върху общината и държавата.
В документите на МОСВ е записано, че водите от басейните ще се изпускат „веднъж годишно в дере“ и че това не се счита за заустване на отпадъчни води по смисъла на наредбата. Подобно тълкуване е скандално – хлорирана вода от плувен басейн, макар и веднъж годишно, може да промени химичния състав на почвата и да попадне в подземните водоносни хоризонти. Формално министерството е намерило вратичка в дефинициите, но реалният ефект за околната среда и здравето на хората остава извън сметките.
Be the first to leave a review.
