Точките падат, тревогата расте: Какво показва балът в Благоевград?Местният прием в математическите паралелки на Благоевград напомня, че дипломата не винаги отразява нивото на подготовка.
-
- август 6, 2025
Разликите в баловете за прием в математическите гимназии в България през 2025 година очертаха не просто образователно неравенство, а структурен проблем, който остава незасегнат от предложените реформи в Закона за предучилищното и училищното образование. Данните от първо и второ класиране показват контрасти, които надхвърлят разликата между град и село – те разкриват дълбоко неравенство в достъпа до качествено образование и в общото ниво на математическа подготовка на учениците в различни региони на страната.
Благоевград е ярък пример за това как периферията на образователната карта на България се движи по различна логика от столицата. В областта, според публикуваните данни, всички класирани ученици в природо-математическите паралелки са се записали още на първо класиране, което означава, че баловете от второ класиране не съществуват. Това на пръв поглед може да се тълкува като висока мотивация и добра организация, но всъщност крие друг процес – липсата на реална конкуренция. Най-вероятно, както в други региони с подобна структура, минималният бал за прием е сравнително нисък – често под 300 точки, което е в рязък контраст с баловете над 470 в София. Прием в математическа паралелка в Благоевград често се оказва въпрос не на състезание, а на формално класиране.
Това поставя няколко сериозни въпроса пред образователната политика. От една страна, има очевидно недостиг на силно подготвени кандидати по математика в региона. От друга – липсата на конкуренция при приема може да създаде фалшиви очаквания у учениците и родителите, че мястото в престижна паралелка гарантира високообразователен път. В действителност, когато в една гимназия влизат ученици с коренно различни начални нива, натискът върху преподавателите да уеднаквят темпото води до среден резултат – не към върхови постижения.
Предложената промяна в закона, която забранява на математическите гимназии да преизбират ученици след 7. клас, се представя като стъпка към по-справедлив достъп до образование. На практика обаче тя би имала ефект единствено в няколко големи училища, където има същинска конкуренция и където стандартът за прием е висок. В Благоевград, където приемът в 8. клас не отсява най-добрите, а просто запълва паралелката, тази мярка няма да доведе до промяна нито в качеството на обучение, нито в стимулите на учениците.
Истинската нужда е в друга посока – подобряване на базовата подготовка по математика в прогимназиален етап. Това включва системна подкрепа за учители, адекватни учебни програми, модерни технологии и методи на преподаване, както и създаване на мотивационна среда за учениците извън столицата. Само така може да се създаде база за равен старт при кандидатстването след 7. клас. В противен случай различията в баловете ще продължат да бъдат индикатор не за качество, а за липсата му – в определени региони на страната.
Образователната система не може да разчита само на силата на няколко елитни училища, разположени в големите градове. Ако днес Благоевград приема без конкуренция, то утре ще изпраща на пазара на труда кадри без необходимата подготовка, независимо от дипломата им. А това вече не е въпрос на образование, а на национална икономическа устойчивост.
Be the first to leave a review.
