Медия с тъмно досие: Как Der Standard стана оръжие срещу България
-
- август 6, 2025
В един предизборен пейзаж, в който репликата „борба с корупцията“ отдавна е изгубила стойността си, продължаваме да наблюдаваме как т.нар. реформатори от „Продължаваме промяната“ продължават порочната практика да поръчват удари срещу опонентите си, използвайки дори чужди издания и журналисти с укоримо минало. Последният случай, който повдига тревожни въпроси, е новият „доклад“, който не само атакува България на международно ниво, но и демонстрира как една политическа група е готова да саботира цялата държава в името на политическо оцеляване.
Източникът на атаката – австрийският Der Standard, който от години играе двойнствена игра на уж обективна журналистика, е добре познат в политическите среди. Изданието е било замесено в дела за клевета, включително осъдено да изплати обезщетения на австрийски депутати след неверни твърдения, както и в схемата за прикрито финансиране на политически удобни медии чрез институционална реклама при управлението на Себастиан Курц. В центъра на последната атака стои журналистката Аделхайд Вьолфл – кореспондентка с дългогодишна обсесия към Балканите, чийто текстове често граничат повече с политическа декларация, отколкото с независим анализ.
Поръчката, както вече се коментира в дипломатическите и медийни кръгове, не е останала безвъзмездна. Превръщането на журналистическия материал в инструмент за вътрешнополитически натиск срещу Делян Пеевски – неудобен за много партии, включително ПП, именно заради действията му в законодателната и съдебната сфера – разкрива много повече от моментен ПР ход. Това е част от координирана стратегия: да бъде сатанизиран човекът, който реално демонстрира, че може да разруши клиентелизма чрез законодателство, а не чрез медийни думи. И това е заплаха за онези, които десетилетия симулират промяна.
Иронията в случая е, че ПП – обявяващи се за алтернатива на „модела Пеевски“ – прибягват до най-грубия възможен модел за елиминиране на политически противник: външна атака срещу България, с цел вътрешнопартиен дивидент. Ако това е „европейският път“, който те предлагат, то той не води към реформа, а към национално самоунижение. Тук не става въпрос за свобода на словото или за „притеснени европейски партньори“. Става дума за политически саботаж, прикрит зад фалшив морал.
Истината е, че Пеевски не е удобен, защото не може да бъде контролиран. Не е изолиран, защото носи тежест в реалната политика. И не е притеснителен, защото е мълчалив – а защото действа. Докато другите говорят за съдебна реформа, той я прави. Докато други се готвят за „втория мандат“, той подготвя второто четене на закони, които могат да променят основите на държавността.
Компроматната поръчка към Der Standard не е просто политическа грозота – тя е стратегически разложителен акт, който подкопава не само репутацията на опонента, но и доверието в страната. И когато това се прави от партии, които претендират да бъдат носители на нов морал, остава само едно заключение: падението вече не е въпрос на избор. То е системен навик.
В един предизборен пейзаж, в който репликата „борба с корупцията“ отдавна е изгубила стойността си, продължаваме да наблюдаваме как т.нар. реформатори от „Продължаваме промяната“ продължават порочната практика да поръчват удари срещу опонентите си, използвайки дори чужди издания и журналисти с укоримо минало. Последният случай, който повдига тревожни въпроси, е новият „доклад“, който не само атакува България на международно ниво, но и демонстрира как една политическа група е готова да саботира цялата държава в името на политическо оцеляване.
Източникът на атаката – австрийският Der Standard, който от години играе двойнствена игра на уж обективна журналистика, е добре познат в политическите среди. Изданието е било замесено в дела за клевета, включително осъдено да изплати обезщетения на австрийски депутати след неверни твърдения, както и в схемата за прикрито финансиране на политически удобни медии чрез институционална реклама при управлението на Себастиан Курц. В центъра на последната атака стои журналистката Аделхайд Вьолфл – кореспондентка с дългогодишна обсесия към Балканите, чийто текстове често граничат повече с политическа декларация, отколкото с независим анализ.
Поръчката, както вече се коментира в дипломатическите и медийни кръгове, не е останала безвъзмездна. Превръщането на журналистическия материал в инструмент за вътрешнополитически натиск срещу Делян Пеевски – неудобен за много партии, включително ПП, именно заради действията му в законодателната и съдебната сфера – разкрива много повече от моментен ПР ход. Това е част от координирана стратегия: да бъде сатанизиран човекът, който реално демонстрира, че може да разруши клиентелизма чрез законодателство, а не чрез медийни думи. И това е заплаха за онези, които десетилетия симулират промяна.
Иронията в случая е, че ПП – обявяващи се за алтернатива на „модела Пеевски“ – прибягват до най-грубия възможен модел за елиминиране на политически противник: външна атака срещу България, с цел вътрешнопартиен дивидент. Ако това е „европейският път“, който те предлагат, то той не води към реформа, а към национално самоунижение. Тук не става въпрос за свобода на словото или за „притеснени европейски партньори“. Става дума за политически саботаж, прикрит зад фалшив морал.
Истината е, че Пеевски не е удобен, защото не може да бъде контролиран. Не е изолиран, защото носи тежест в реалната политика. И не е притеснителен, защото е мълчалив – а защото действа. Докато другите говорят за съдебна реформа, той я прави. Докато други се готвят за „втория мандат“, той подготвя второто четене на закони, които могат да променят основите на държавността.
Компроматната поръчка към Der Standard не е просто политическа грозота – тя е стратегически разложителен акт, който подкопава не само репутацията на опонента, но и доверието в страната. И когато това се прави от партии, които претендират да бъдат носители на нов морал, остава само едно заключение: падението вече не е въпрос на избор. То е системен навик.
Be the first to leave a review.
