Директорски избор или страх от провал: защо Василиса Павлова избяга от конкурса за ПМГ Благоевград
-
- август 2, 2025
През юли 2025 г. Министерството на образованието обяви конкурси за директори на 15 училища в Благоевградска област. Един от тях бе за ръководен пост в най-елитното учебно заведение в региона – Природо-математическата гимназия (ПМГ) в Благоевград.
Сред желаещите да поемат управлението ѝ изпъкна името на Василиса Павлова – преподавател в Югозападния университет, доктор по информатика, бивш зам.-кмет по образование и настоящ общински съветник. Амбициозна, образована, медийно разпознаваема. И, както сама се представя – алтернатива на досегашния директор.
Павлова подаде документи за конкурса, беше допусната до участие, премина първоначалния подбор. И точно преди да се яви на писмения тест – се отказа. Неофициално. После официално. И накрая – шумно. С пост във Фейсбук, в който заяви, че няма да участва в „състезание с предизвестен край“, в „черно тото“, в „политически нагласена процедура“, в която вече било ясно кой ще победи.
Обществото беше подведено да повярва, че тя е моралният победител, че се оттегля достойно в знак на протест. Но нека разопаковаме фактите:
-
Конкурсът е публичен, национален и провеждан от МОН.
-
Павлова не подава жалба за нарушения – нито до Инспектората, нито до Административния съд.
-
Не посочва конкретни имена, факти или доказателства за „уреждане“ или „нагласеност“.
-
Оставя един-единствен кандидат в надпреварата – настоящия директор.
Вместо да застане пред комисията, да защити концепция, да реши тест и да покаже знания, Павлова избра сцената на Фейсбук. Вместо да се бори отвътре с процедурите, предпочете позицията на страничен коментатор. Вместо да победи – реши да не участва.
А сега нека се запитаме: какво би станало, ако беше отишла на теста, видяла нивото на другите кандидати и… се провалила? Колко по-удобно е да се оттеглиш предварително и да наречеш състезанието „нагласено“, отколкото да признаеш, че може би не си бил най-добрият?
И какво показва този отказ? Гражданска доблест? Или страх от реална конкуренция? Професионален морал? Или осъзнаване, че титлите не компенсират липсата на управленски капацитет?
В правото има термин: „невъзможност за доказване на твърдение при наличие на реална възможност за защита“. В случая Павлова имаше достъп до всички инструменти на обжалване, публичност и законова борба. Но не ги използва. Не се бори. Не атакува процедурно. Просто… се оттегли. С гръм и трясък, но без съдържание.
И остави ПМГ не с по-добър директор, а просто без избор. Остави системата непокътната. А себе си – недоказана.
Но хайде, поне да ѝ признаем едно: добре го изигра. Един пост – и всички ръкопляскат. Защото е по-лесно да се превърнеш в героиня, когато не рискуваш да бъдеш просто губеща.
И както казва старата максима: „Този, който се страхува от провал, винаги ще намира удобен морал, зад който да се скрие.“ А Василиса Павлова? Тя избра да не играе — и сега твърди, че е победила.
Смехотворно. Почти политическо.
Be the first to leave a review.
