48 часа по непознатия Гоце Делчев – в сюжета между мит и природа
-
- юли 17, 2025
Градът през лятото е окъпан в златисти лъчи, но истинската му същност се крие в скритите му кътчета – зелени, прохладни и потопени в история.
Изпивам сутрешното си кафе пред Историческия музей – самотното му триетажно бароково здание от 1877 г. пази тракийска колесница и римски артефакти от Никополис ад Нестум. Зад музея, край вековен чинар, потъва дневната вълна от топлина — място, където сенките разказват разказа на града.
Лека разходка покрай Градския парк надолу до брега на Неврокопската река – тук залезът хвърля пурпурен воал над плитчините, където местните деца палаво хладят крака. Въздухът под дърветата носи мириса на липи и диви рози, а лек бриз мери пулса на Гоце Делчев.
Следобедът ме води до „Близнаците“ – вековни кестенови двойки, на километър и половина западно от града. Местни идват с кошници, а птичите трели звучат като вик за спокойствието, което рядко си позволяваме.
В ранния следобед поемам на юг – към Водопад Делчево, след едноименното село. Капките пръскат прохлада, заляни от слънце и зеленина – само природата и чистият въздух. Настанявам се в крайпътен чадър, смуча вода и мисля за следващата спирка.
Една тясна улица ме отвежда до джамията „Караджа Паша“ – украсена с финни архитектурни фризове. През вратите й лъчите се пречупват по стените, оставяйки тишина и прохлада на сърцето.
Вечерта потъвам в сенчест двор на механа „Старо буре“, където узото се сервира със студено ициче. Местни музиканти пеят народни и популярни песни, а дървените дъски срещат стъпките на танци до свечеряване.
На следващия ден съм готов за природа – поемам по черен път към мегалитното светилище Ляски Връх – необичайни скални формации, мълчаливи пазители на древни ритуали. Тук усещането е почти едновремешно – без асфалт, без шум, само камъни и страхопочитание.
Завръщам се през села като Борово и Мосомиште – пръснати старопланински къщи, градини с люляци и малки поточета, където жените мият вълна, следвани от кучета и кокошки.
Финалът настъпва пред стария паметник на Гоце Делчев в центъра – самолично парче от историята, смесена с летния шум на колела, смехове и балони.
В това лято градът не се разглежда – той просто се изпита. В него се вдишва остарелият въздух на музея, двата кестена, джамията и скалите. И си казваш: това е Гоце Делчев – в сърцето на лятото, не в туристическия каталог.
Be the first to leave a review.
