Култура под наем: В Благоевград артистите чакат заплати, не търсят публика
-
- юли 14, 2025
Отдавна не се говори за премиери в Благоевград, защото просто няма кой да премине прага на залата. А онези, които някога играеха Шекспир, днес водят сватби в Симитли. Някои ще кажат – „има криза в културата“, но истината е по-болезнена: има криза в духа.
Стоим пред Драматичния театър „Никола Вапцаров“ в мрачен вторник следобед. Залата е заключена. Актьорите — някъде между втори дубъл в телевизионна реклама и някое частно мероприятие в близка механа. Разговаряме с бивш сценограф, който помоли да не назоваваме името му: „Повечето от тия, дето се водят ‘в културата’, ги интересува службата. Чиновническа психология. Творчеството е на последно място. Дай им да ги назначат, да взимат пари, а представлението може и да не се случи. Стига да има печат и подпис.“
Потърсихме мнението и на обикновени жители на града. Ето какво ни каза Мария Петрова, 32-годишна преподавателка: „Ходя на театър, когато има нещо интересно. Но то няма. Последния път, когато имаше премиера, залата беше пълна, ама не защото беше добра постановка, а защото беше ‘за отбелязване’ – някакъв протокол. После пак – мълчание. А пък същите артисти ги виждаме по сватбите, дето водят програми. Не ги виня. Просто системата ги смазва, а и те не се съпротивляват.“
Проблемът според мнозина не е само в артистите. Местната власт отделя средства, но никой не търси отчетност. Липсват ясни цели, резултати, дори зрители. Александър Генчев, млад музикант от Благоевград, казва: „Общината отпуска пари – да. Но кой контролира какво става с тях? Тук схемата е: дай ни бюджет, че сме културна институция, а после ще видим какво ще измислим. В същото време няма PR, няма реклама, няма дигитални платформи, няма комерсиален подход. А после питаме защо няма публика.“
Един от редките гласове на разума идва от самата администрация. Млад служител от отдел „Култура“, който също предпочете анонимност, заявява: „Ние можем да съдействаме, да отворим врати, да подпомогнем с техника и реклама. Но не можем да напишем пиеса, да дирижираме оркестър или да създадем идея за фестивал. Творците трябва да излязат от кафенетата и да влязат в действие.“
В Благоевград културата сякаш е останала в чекмеджето на някой кабинет – с протоколен подпис и без капка страст. Докато артистите чакат следващата заплата, публиката чака следващото вдъхновение. Но вдъхновение не се дава с бюджет – то се заслужава.
Be the first to leave a review.
