Историята на дядо Иван-емблематичният уличен музикант на Банско

Сънувах мъртвата си майка, тя ми каза да взема цигулка и да свиря, животът ми е низ от чудеса

Всеки посетил Банско е видял усмихнатия дядо Иван с цигулка в ръка. Години наред той прекарва зимата в курортния град, като с нетърпение очаква да излезе на улицата и да засвири. През 2005 година, той сънува мъртвата си майка, която му казва да вземе цигулка и да свири. От тогава той изкарва прехраната си по този начин. Ето какво ни разказа:
Аз съм дядо Иван от Тракия, близо до Одрин, до турската граница до река Тунджа, на самия бряг живеех. Сега съм на 67 години.
Много години вече съм в Банско, направо съм си балканския. Обичам цяло Банско, свикнал съм с климата вече и не ми прави впечатление студа.
Какво да направя в моя роден край? Котки и кучета има само, много тъжно, но е така.
За мен най-важното нещо в живота е да вярваме, защото над нас някъде витае нашия живот, един си отива по-рано, друг по-късно.
Аз имам три катастрофи и съм останал жив, падане от строежи имам и винаги съдбата ме пази. А имам и подарък от природата, че на стари години започнах да свиря, без да знам да свиря.
През 2000 година почина майка ми, през 2005 година ми се яви на сън и ми каза „Вземи тая цигулка, да свириш, да си вадиш прехраната с нея.“
Сънувах я в центъра на Ямбол, до читалището. Аз си помислих как ще свиря на цигулка, всичко съм работил, шофьор, готвач, сладоледи съм продавал, строителен работник съм бил но никога работата не вървеше. И така мина време и една вечер се връщам от работа и срещам старшия оперетен работник на Оперетата и му викам: „Гаро, дай да намерим една цигулка от някъде“. И чудо се случи, след два дни намерихме цигулка и то точно там дето сънувах съня с майка ми.
Взех я и отидох на Слънчев бряг и започнах да свиря и не съм се спрял от тогава. Навремето бях женен, но така се случи, че се разведох. Имам 12-годишно приказно внуче в Каварна.
Не пропускам лятото да си отида до вкъщи, и от там заминавам за Слънчев бряг, Созопол или Приморско. Зимата на Банско, лятото на морето, така живея аз.
Човек свиква да живее там, където му е добър животът. Но си спомня от къде произхожда, къде му е било детството му, ергенството му, къде е любил хубави моми./смее се/
На всички пожелавам много здраве, на мъжете много жени, а на жените много мъже- каза с усмивка дядо Иван.

Росица Митева/struma.com