„Да стреляш по своя министър е като да пикаеш срещу вятъра – прави те мокър и глупав едновременно.“
Костадин Ангелов от ГЕРБ отново „гърми с халосни“ из кулоарите. И както повелява древната герберска школа — когато нещо се разсмърди в системата, хвърли вината върху тоя, който още не си е намазал ръцете. Но този път не уцелиха. Защото министър Даниел Митов не е поредният бушон, който ще гръмне, за да изглеждат чисти ръцете на съвета за „съвместно оправдание“.
Истината е друга. Митов не е човекът, който е хванал Явор Георгиев. Митов не е човекът, който го е повалил на улицата. Митов не е и системата, която десетилетия наред е била търпяна, хранена и подстрекавана от същите тия, които днес „не били доволни“. Митов е министър от няколко месеца – той не може да изтрие за едно лято всичките ви зими на беззаконие.
ГЕРБ искат резултати от МВР. Разумно. Но нека бъдем честни – вие искате резултати без реформи, дисциплина без воля, нов морал с дърти нрави. Искате всичко, без да си дадете нищо.
Даниел Митов не бяга от отговорност. Но нека не бъркаме политическата чест с ролята на изкупителна жертва. Министър се сменя, когато не работи. А не когато е удобно да го принесеш в жертва на общественото недоволство. Да уволниш министъра след всяка полицейска гавра, е все едно да спреш лекарството, когато имаш инфекция.
И не, не е рано да се говори за оставки. Но не на министъра. А на тези, които цял живот се въртят около властта като мухи около туршия — говорят за отговорност, но първи бутат другия под автобуса.
Даниел Митов има още работа за вършене. Има системи за разчупване и манталитет за пресъздаване. Време е за мъжество, не за театрални поклони. Ако търсите виновни – вижте се в огледалото.
Be the first to leave a review.