Саръкая: Портал към изгубеното време и легендите на Родопите
-
- юни 7, 2025
В сърцето на Родопите, между забравени пътеки и мълчаливи върхове, легендите за великански коне и заровени съкровища още нашепват на онези, които се осмелят да стигнат до жълтата скала
Пътуването към Саръкая не е просто преход. То е посвещение. Гората мълчи, пътеките са почти изтрити от времето, а въздухът – напоен с нещо древно и необяснимо. В този уединен кът на Родопите, недалеч от село Безводно, се издига скалата Саръкая – 60 метра жълта мощ, около която се плетат митове, по-стари от писаната история.
Името ѝ идва от турски – „жълта скала“, но за местните тя е нещо повече. Наричат я живо място – място, което „гледа“, „пази“ и „говори“ на тези, които знаят как да слушат. Пещерата в основата ѝ е като зееща уста, поглъщаща светлината, а по склона ѝ личат странни форми и вдлъбнатини – според някои, изсечени от човешка ръка, според други – дело на богове или великани.
„Конят на великана се е подхлъзнал тук и оставил следите си в скалата“, разказва възрастен жител на Безводно. Легендата твърди, че великанът носел злато, скрито от османски кервани. Когато усетил, че е преследван, решил да зарови съкровището. Върнал се с поп Мартин – учен човек и лечител, който изсякъл таен знак в скалата, за да го намерят само избраните. Но никой не го открил оттогава…
Друга история разказва за нощни светлини, излъчвани от скалата, и за хора, които чули гласове – стари, мъжки, напомнящи шепот на вятъра, но носещи думи на древен език. Учените намират следи от тракийско присъствие и предполагат, че мястото е било култово. А легендите? Те са доказателство, че магията никога не е напускала тази част на Родопите.
Саръкая е от онези места, които не се „разглеждат“. Те се усещат. Със сърце. С инстинкт. И с уважение към тайните, които природата пази по-добре от всеки сейф.
Be the first to leave a review.
