Connect with us

Интервюта

Зоя Димитрова, уредник в къщата музей „Ванга“: Свекървата на Ванга отначало не я искала, понеже била сляпа, но после я приела

Published

on

14409256_339126619754203_1222886952_n-jpg1Силвия СТОЯНОВА

КОЯ Е ТЯ:

Зоя Димитрова е уред­ник в къщата музей „Ван­га“ в Петрич. В дома си българ­ската пророчи­ца е прекарала по-голяма част от живота си, като и до днес всичко е запа­зено в ориги­налния си вид, без да бъде размествано или променяно. Къщата отдав­на е превър­ната в музей и е отворена за посещения.

– Г-жо Димитро­ва, разкажете по­вече какво се знае за сватбата на баба Ванга, какво пази къщата му­зей за това съби­тие?

– От сватбения ден на семейство Гущерови имаме запазена една много красива автентична снимка, на която са двамата влюбени – Димитър Гущеров и Евангелия. Това е и един­ствената снимка, която може да се види от техния сватбен ден. В архива на къщата са запазени документи, един от който е позволителното за венчавка, издадено от Невро­копската епархия. Чрез него им се разрешава да се вен­чаят. На самия документ се е подписал свещеник Серафим Кръстев, който позволява да бъдат венчани 30-годишна­та Евангелия Тасева и 24-годишния Димитър Гущеров от село Крън­джилица. Запазено е и свидетелството за вен­чание, то е автентично и е от тяхното подпис­ване, което е направено на 10 май 1942 г. Това са двата доку­мента, с кои­то разполага къщата като архив.

– Имало ли е хора на вен­чавката? Зна­ете ли как е протекла?

– Венчав­ката е напра­вена в тесен кръг. Имало е малък при­ятелски кръг. Кум на техния сватбен ден е бил Бойчо Пе­тров Стоиме­нов, който е от Струмишката околия. Не е посо­чено от кой град или село е той. Свещени­кът, напра­вил самото венчание, е Михаил Михайлов, венчал ги е в храм „Св. Кирил и Методий“ в Струмица.

– Зна­чи сватбата не е била в Петрич?

– Имаме дан­ни, че в Струмица е направена първата венчавка, но има на­правено венчание и в град Петрич впослед­ствие след идването им в село Крънджи­лица. Така е според преданията на хора, които си спомнят за това. Официалният документ посочва, че венчавката е напра­вена в град Струмица.

– В различни писа­ния се споменава, че Ванга е имала видение, преди да дойде бъдещият й мъж при нея и според това тя разбра­ла, че трябва да се омъжи за него. Така ли е?

– Да, точно така. Това е истина. Това е тяхната пър­ва среща. Димитър чува за Ванга през 1941-ва, тъй като тя получава дарбата си на 6 април 1941. Както всички знаем, Ванга е получила така нареченото Божие знамение, при което й се явява Свети Йоан Златоуст, който й по­сочва, че оттук насетне тя ще е мостът между небесното и земното и ще е небесен пра­теник на Земята. Посочва, че ще има много жени, който ще искат нейната помощ. Особе­но през Втората световна вой­на наистина са много жените, които искат нейната по­мощ. Така от уста на уста се раз­раства историята за нея и стига до Димитър Гущеров. Той отива при Ванга с един­ствената молба тя да му по­сочи убийците на по-големия му брат, който загива. При първата им среща, докато той пътува към пророчицата, която тогава е в Струмица, над главата й започва да кръ­жи орел. Силата й се явява и й казва, че колкото е голяма сянката от кръжащия над гла­вата й орел, толкова голяма ще е и протекцията от идва­щия към нея човек, че той е нейният избраник и тя трябва да се омъжи за него. Още на първата си среща Ванга е сил­но впечатлена от личността на Димитър и споделя това, което силата й е каза­ла. Те се виждат в края на годината, като по същото това време през 1941 г. г-н Гущеров е имал друга го­деница от село Крънджилица. Той не се вслушва в думите на Ванга. Но съдбата не може да бъде променяна, поради

 тази причина само 5 месеца по-късно, на 10 май 1942 г. двамата сключват брак и ста­ват семейство.

– Тоест той се е връщал след тази първа среща при Ванга отново?

– Да, множество пъти. Той е ходил при нея. Символът на тяхната първа среща, на орела, който Ванга вижда над главата си, е зад входна­та врата в къщата в град Пе­трич. Още като се прекрачи прага се вижда красив орел, който е поставен точно на входната врата. Това е дело на самия Димитър Гущеров. Той построява цялата къща сам през 1947 г. за пророчи­цата. Впоследствие и орелът е вграден в пода пред входна­та врата.

– Прочетох, че Ванга е каза­ла още отначало, че един ден той ще й построи къща.

– Тя може би е споде­ляла нещо, което е виждала. Истината е, че тази къща е едно обещание към нея. Ко­гато те пристигат в Петрич през 1942 г., е трябвало да делят малка къщичка заедно със свекървата на баба Ван­га, или майката на Димитър. В началото тя никак добре не приема своята нова снаха поради факта, че Ванга е била сляпа. Тя много озверено я нарича сляпа, обижда я по някакви нейни лични причи­ни и мотиви. За радост Ванга не се обезверява, а напротив. Показва, че може да е много по-силна от това, което све­кърва й вижда в нея. Тя успя­ва да подреди цялата стара къщичка и да я превърне в уютен дом. Тогава свекърва­та й си дава сметка, че Ванга ще бъде достойна за нейния син. Две години по-късно през 1944 г. се налага на Ди­митър Гущеров да замине в запас в Гърция, където Ванга предупреждава всички вой­ници, тръгващи от Петрич да не газят в блатните води, защото са силно заразени с малария. Именно тогава Гу­щеров дава обещание, че ако се завърне жив и здрав ще построи на съпругата си дом, който да е пригоден само за нея самата. През 45-а година, ко­гато той се завръща, въпреки че през това време е заразен с малария, купува мястото на улица „Опълченска“ №10, а сега е ул. „Ванга“ 10. Там по­строява в центъра на града дом, който завършва през 47-а година. Тогава е готова самата постройка, а домът се е достроявал още дълго време. Последната построй­ка към къщата завършва чак смъртта му.

– Спекулира се защо два­мата не са имали наследни­ци. Какво се знае като факти – защо е станало така?

– Има няколко версии за това, но за съжаление няма някаква историческа истина, която да е категорична.

– Тази го­дина се на­вършиха 20 години от смъртта на пророчицата. Има ли нови неща, свързани с нея или с къщата?

– В къщата се опитваме да запазим личността на Ванга светла в паметта на хората, закриляйки духа й всеки наш посетител. Организираме различни изложби. По случай това събитие имаше излож­ба от икони, посветени на света Петка. Това са лични вещи на Ван­га, които е по­лучавала като подаръци от идващите при нея хора. Из­ложбата бе специално за Петковден, тъй като тя на всеки Пет­ковден е пра­вила специ­ални курбани за здраве в местността Рупите. Ико­ните са из­ключително красиви.

– Семейство Гущерови са живели дълго време в къ­щата, след като Ванга губи съпруга си. Как се е чувствала?

– Те се раз­делят в из­ключително тежки вза­имоотношения, като имам предвид това, което проро­чицата е чувствата, губейки своя съпруг. Той умира през 1962 г. на 1 април. В деня на шегата тя губи своя съпруг. Това е житейски парадокс, който белязва жестоко ней­ната съдба. На 1 април Гу­щеров умира, като в рамките на сед­мица преди това лежи в мал­ката молит­вена стая на проро­чицата, на ней­ното малко кре­ватче. През това време тя стои непо­мръд­ваща до лег­лото му на колене, без да хапва или пийва нищо, докато го изпраща. Когато той умира, леля Ванга изпада в депре­сия и започва да се самооб­винява, че не е могла да му помогне. Тя иска на два пъти в живота си да се замонаши и тогава е единият от тях. Ван­га пробва в Смолянско и във Видинско, но за съжаление монахините не я приемат. Те знаят коя е Ванга и какви тълпи от хора я преследват. През този период е била из­вестна и хората наистина са имали нужда от пророчества­та й. Отивайки в манастира, достъпът там й е отказан и когато се завръща в Петрич, познавайки местността Ру­пите, отива там. Това става, тъй като двамата със съпру­га й са ходели заедно там, правели са си кални бани. В местността усеща спокой­ствието, от което се нуждае­ла след смъртта на съпруга си. Ето защо е започнала да ходи след 1970 година все по-често и по-често на тази местност. Там балансирала своята енергия и се зареж­дала.

Интервюта

Интервю с Хюсеин Юсуф от Брезница: „Няма ли човек стратегия, ако е без посока за бъдещето, носи ли се по течението, е обречен.“

Published

on

И днес оставаме в района на Гоце Делчев, където ще Ви срещнем с Хюсеин Юсуф – собственик на ферма в село Брезница, в която развъжда порода Симентал. Регионът, в който се намираме, освен че е надарен с живописна природа, е и сред най-подходящите в България за отглеждане на Симентал, тъй като регионалните особености силно наподобяват тези в  родината на породата.

По тази причина красивите и достолепни животни могат да бъдат видени в голяма част от стопанствата в региона, характеризиращ се още с изключителна чистота и благоприятен климат.

Господин Юсуф е успешен и утвърден бизнесмен в сферата на шивашките услуги, който само преди 6 години решава да се впусне и в животновъдството.

Как е компенсирал липсата на опит, как се съчетават шивашката дейност и отглеждането на животни, помогна ли му бизнес опитът и в колко трябва да става всеки ден, за да управлява своите начинания успешно, ще ни разкаже самият той.

– Здравейте, г-н Юсуф! Разкажете ни за себе си.

–  Здравейте, казвам Хюсеин Юсуф, от с. Брезница съм, на 47 г. Занимавам се с животновъдство от 2014 г., а в асоциацията членувам от 2015 г. Първите животни купих от Хасково, които бяха кръстоски на Симентал. Впоследствие купих няколко чистопородни от град Белица.

В момента в стопанството отглеждам общо 53 животни, като 37 от тях са под селекционен контрол, а останалите са кръстоски.

– Вие сте животновъд от съвсем скоро. Преди това каква дейност развивахте?

– От дълги години се занимавам с шивашка дейност. Вече 18 години развивам този бизнес и в момента изработваме артикули за вътрешния пазар на Гърция.

– При наличието на развит и успешен бизнес в коренно различен бранш как решихте да се нагърбите и с нелеката дейност на фермера?

– Винаги съм носил в себе си любовта към животните. Баща ми дълги години беше говедовъден бригадир и аз съм израснал по оборите, и между животните. Винаги сме имали животни вкъщи, но не и ферма. Сега нещата са много различни, но основата е положена още в детството ми и желание да се занимавам с това никога не ми е липсвало.

– Все пак, независимо от детството Ви, животновъдство се учи цял живот. Успяхте ли да натрупате опит за тези 6 години?

В началото идеята не беше толкова сериозна. Тъстът ми имаше животни, които отглеждаше на паша. Реших да закупя първите няколко крави и да ги пусна с неговите и ако стане нещо, стане. Впоследствие се оказа, че това ми е в кръвта и започнах по-сериозно да гледам на тази дейност, и да я развивам с желание. Тогава се свързах с Асоциацията и закупих първите чистопородни Симентали, защото бях решил, че ще произвеждам нещо качествено.

Между кръстоските и чистите животни разликата беше огромна. Това ме мотивира още повече. Регионът, в който се намираме е изключително подходящ за отглеждане на Симентал и климатичните условия много наподобяват родното място на породата. Животните се чувстват изключително добре и това се отразява на продукцията им. Това определено е породата, която искам да отглеждам – здрави, спокойни животни с отлични приплоди и много качествена продукция!

– В началото всичките Ви животни бяха на паша. Още ли ги отглеждате по този начин?

– Действително в началото всички животни бяха целогодишно на паша, въпреки че фермата ми е за мляко.

Преди 2 години, обаче, след като голямата ми дъщеря се омъжи, нейният съпруг прояви желание да ми помогне да развием дейността. Именно благодарение на зет ми тази моя мечта да започнем да доим млечните животни да ги отглеждаме правилно се сбъдна. Той помага изключително активно във фермата и „вината“ да променим технологията на отглеждане в правилната посока е изцяло негова. Благодарен съм му и вече от почти 2 години произвеждаме мляко за преработка.

В момента стадото е разделено на две. Млечните животни, които са под селекционен контрол се отглеждат в обора, а кръстоските останаха на целогодишна паша и тях отглеждаме само за месо.

– Кои са основните разлики в млечното и месното говедовъдство?

– Огромни са разликите. Млечните крави изискват строго определен режим на хранене и ако се търсят високи резултати няма как да се пуснат на паша и каквото си намерят с това да се хранят. Асоциацията ми съдейства да се консултирам по отношение на рецептите за хранене. Преди това изобщо не бях запознат и подценявах до голяма степен значението на правилното хранене за млечната продукция. Оказа се, че това е от първостепенно значение и резултатите не закъсняха.

– При промяната в отглеждането на животните сте започнали да осеменявате изкуствено. Кое наложи това решение и какви са резултатите?

– В началото във нашата ферма не се осеменяваше изкуствено, поради технологията на отглеждане. Животните бяха на целогодишна паша и беше невъзможно, а и в онзи момент нямаше и кой да ги осеменява, нито кой да ги наблюдава и да ги гони по планините. Беше невъзможно.

След като преместихме млечните в обора, вече ги осеменяваме изкуствено. Кръстоските, които са на паша осеменяваме също с чистопороден бик, закупен от друг член на асоциацията – Йордан Еринин от гр. Банско.

– Резултатите при първите приплоди от изкуствено осеменяване добри ли са?

– Определено. Видими са от пръв поглед. Както казах храненето и селекцията са силно подценявани, докато човек не види първите резултати от тях. При нас вече са налице.

– На фона на опита на колегите Вие сте сравнително нов фермер. Те помогнаха ли Ви да наваксате липсата на опит?

– Да, в нашия регион колегите са изключително задружни. Илия Кафалов, Ангел Воденичаров, Георги Урумов и още няколко други животновъди ми помогнаха изключително много и без тяхното съдействие и съвети щеше да ми е много трудно да се справя, особено в началото.

– Получавате ли по-добра цена за сименталското мляко?

– Не, в България за съжаление няма да такава практика. Със сигурност, обаче, е по-търсено и мандрите го изкупуват с приоритет.

– Тъй като Ви се е наложило да се учите в движение на принципа „проба-грешка“, коя грешка отчитате като най-поучителна?

– Подценяването на правилното хранене, което преди години беше масова практика. Именно то е в основата на рентабилната ферма и сега от позицията на опита си давам сметка колко погрешно е било небалансираното хранене.

– Вие отдавна съществувате в българската бизнес реалност.  Какво е да си фермер в България?

– Бизнесът, независимо в кой бранш, зависи от добрия бизнес план. Няма ли човек стратегия, ако е без посока за бъдещето, носи ли се по течението, е обречен. Животновъдството определено не е хапка за всяка уста и се изисква информираност, постоянство и посока на развитие.

– Насладихте ли се вече, в ролята Ви на животновъд, на някой нормативен абсурд?

– Абсурдите в държавата ни нямат край! Дори в момента ми се случва точно такъв. Тъй като стопанството отглеждаме 100 дка картофи на две ниви и в момента от едната продукцията е събрана, а от другата още не е. По тази причина в момента държавни служители ми звънят ежедневно, за да ме питат защо на едната картофите са извадени и няма картофи, а за другата питат защо има картофи и не са извадени. Оказва се, че и двете са проблем за тях. Опитвам се да обясня, че сега съм започнал събирането на продукцията и нормално първо да започна от едната нива и после от другата. Нямам капацитет да ги извадя едновременно, но явно това е неразбираемо.

Другият им грандиозен проблем е защо крави (които не са от моето стадо) са били на обработената вече нива в момента на проверката. След като сме извадили картофите ние не следим дали преминават пашови животни през нея. Това обаче е проблем номер едно на институциите.

Такива ситуации са ежедневие, но пък за сметка на това интерес как да се подпомогне дейността ни не е проявен до този момент.

– Дали въпросните проверяващи са наясно как изглеждат и как се отглеждат картофите?

– Съмнявам се, щом ми задават подобни въпроси.

– Вие казахте, че в региона сте обединени с колегите. Не обмисляте ли някаква форма на съдружие, което ще Ви позволи да защитавате правата си в подобни ситуации?

– Коментирали сме го многократно и се обмислят подобни решения, но все още само „мислим“. Със сигурност е важно и трябва заедно да защитаваме правата си!

– Смяташ ли да посетиш чуждестранни ферми и изложения, за да видиш как се случват нещата в държавите с традиции?

– Разбира се! Имам огромно желание и при първа възможност след като премине настоящата криза с пандемията ще го направя. Смятам, че ще ми бъде много полезно, защото имам желание наистина нещата да се случват по правилния начин.

– Какви оптимизации планирате в стопанството?

– Приоритет ни е изграждането на централен млекопровод и след това обмисляме една мини мандра, която да реализираме до година надявам се. Производството на собствени млечни продукти е естествена цел на всяко стопанство според мен.

– Пожераваме Ви скоро това да е факт! Как се справяте с кризата с работната ръка? За много ферми тя се оказва сериозен проблем, достатъчен дори да се прекрати дейността.

– Изключително е трудно, действително! Изисква се постоянно присъствие и контрол. Човек трябва да е готов всичко да върши сам и постоянно да е нащрек. Всеки ден започвам в 4,30 ч и приключвам в 23,00 ч. Без почивен ден и без свободно време.

Пак казвам, ако не беше зет ми, който с толкова ентусиазъм реши да помага и развива дейността, аз чисто физически нямаше да имам възможност да променя нещата и днес да мислим за подобряване на доенето, за мандра и т.н. Въпреки висшето си образование и възможностите за реализация, той предпочете да се занимава с животновъдство, което е достойно за уважение и аз определено имам огромен късмет с него.

– Как се виждате след 5 години?

– Надявам се да увеличим поне двойно животните и да са всички чистопородни. Мандрата да е факт, да сме здрави и да работим.

– Доволен ли сте от сътрудничеството си в Асоциацията? Имате ли нужда от още съдействие?

– Доволен е слабо казано – съдействие съм получил във всяко направление и за мен това членство е източник изцяло на развитие и положителна промяна!

– Благодарим Ви за отделеното време и ще очакваме скоро новини за новата мандра, а и за стъпките, които ще предприемете с колегите за отстояване позицията си пред институциите!

– И за мен ще бъде повече от удовлетворяващо и първо ще се похваля на Вас! До нови срещи!

Continue Reading

ВИДЕО

Писателят Веселин Стаменов след като влезе в новините по Нова : Никога не съм бил част от кръга “Монтерей”!

Published

on

В репортаж по Нова телевизия, съобщаващ кончината на легендарния генерал Любен Гоцев, беше показана снимка на нашия колега Веселин Стаменов, в култовия ресторант “Монтерей”, по този повод той написа в социалната мрежа :
“Оказа се, че вчера съм влязъл в новините по Нова телевизия. В репортажа по повод кончината на генерал Любен Гоцев са публикували моя снимка в ресторант “Монтерей”, не защото съм част от този кръг, а защото съм един от малкото журналисти, допуснат там да направи репортаж. “
Наш репортер се свърза с господин Стаменов, който направи специален коментра за медията:
“Познавах покойния генерал Гоцев. С него ме запозна Виктор Вълков, който многократно ми даваше интервюта докато работех за наколко столични седмичника. Да, бил съм няколко пъти на така наречените “заседания” на кръга “Монтерей”. Освен Вълков и генерала, имах удоволствието да познавам и Борислав Дионисиев, който е български бизнесмен (търговия с горива, фармация, туризъм и др.), почетен консул на Република Малдиви в България. От тези хора научих мнотго и получавах ценна информация, добри аналазии и настина съвети близки до бащинските. След кат оса пуснали снимката ми с Виктор Вълков, в момент в който му вземам интервю, по новините на Нова, ми позвъниха много хора от цялата страна. Така поднесена снимката в упоменателен репортаж за покойния Гоцев, наистина изглежда, че аз си пия “турската ракия” , която там е на рочит с тези хора. Но не е така. Аз бях един от малкото допуснати журнаисти там. Това е истината. “коментира Стаменов излезлия репортаж специално за Топ Преса..

Continue Reading
loading...

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2020
ПВСЧПСН
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

ПОПУЛЯРНИ