На 11 ноември почитаме св. Мина – покровител на семейството

На днешния ден празнуват носещите имената: Виктор, Виктория (означава победител на латински) и Минчо, Минка

СВЕТИ МИНА

Свети Мина е покровител на всички, които са си загубили нещо, помага им да го намерят, поддържа надеждата им, че няма нищо невъзвратимо. Важно условие обаче е да не се пристрастяваме към вещите, да не тъгуваме отчаяно за тях. Той е и лечител, затова много народни лечители, знахари и екстрасенси го тачат. Свети Мина е покровител на жените, затова към него са насочени молитвите им за здраве на дома, за деца и челяд. Пътниците също се обръщат към този светец и се надяват той да ги пази по далечните пътища на земята. Закрила от св. Мина очакват и воините, защото някога светецът бил прочут и смел воин. Оттеглил се обаче в пустинята, защото дивите зверове били по-добри от хората – езичници, насилници на вярващите християни. В края на III в., при император Диоклециан, християните наистина били подложени на жестоки гонения. Макар изолиран от света, светецът отивал от време на време при хората, спорил с невярващите, разобличавал езичниците на публични места. Затова и бил жестоко измъчван, а през 304 г. – умъртвен. Добри християни погребали останките му, над тях построили църква „Св. Мина“. Вярвали, че ако му се помолят от сърце, той ще им помогне.
Свети Мина наистина идвал в сънищата и мислите на хората и вършел чудеса.
Църквата почита този светец заедно със св. Виктор и Викентий.

ПРАЗНИКЪТ

Българинът е натоварил този светец и с мисията да бъде господар на вълците, да ги пуска и прибира. Неговият празник съвпада с времето на т. нар. Вълчи празници, в които трябва да се спазват различни забрани, за да не слизат вълците наблизо до селището, да не нападат стадата и хората. Макар че се бои от вълците, народът ни кръщава децата си с вълчи имена.
Близо до София, в манастир, носещ името на светеца, има чудотворна икона на св. Мина и около нея всяка година на празника му, 11 ноември, се събират много хора с вяра, надежда и почит.
Празникът на св. Мина бележи средата на т. нар. Вълчи празници – времето от Архангеловден (8 ноември) до Коледни заговезни (14 ноември), в което вълците бесуват. На места Вълчите празници започват от Коледни заговезни (14 ноември) и свършват на Въведение Богородично (21 ноември). Последният ден е на Куцулан, посветен на най-страшния вълк, който върви последен след стадото.

РИТУАЛИ

Лепят се кал или тор около огнището и зад вратата, за да се залепят на вълка очите.
Връзват се ножиците, за да се завърже устата на животното.
Жените шият предния и задния край на полите си – да зашият на вълка устата.

ЗАБРАНИ

Не е добре дори името на страшния звяр да се споменава.
Казват, че вълчицата не може да забременее, ако не хапне кучешко или жив въглен, или нещо вълнено, изработено в тези дни. А тя, разбира се, гледа да направи точно това. Затова пепел не се изхвърля. И въглените се гасят във вода.
Жените не предат, не тъкат, не кроят, не шият, не бродират.
Не се носи нищо вълнено или шито в тези дни, за да не излезе вълк насреща.
Не се чука сол.
Не се дялка дърво.
Не се пипа гребен.
Не се ринат оборите на конете и кошарите, докато траят празниците.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ

Ако в тези дни времето е ясно и слънчево, през лятото пчелите ще са добри. Ако е мъгливо или вали сняг, пчелите няма да се роят и медът ще е малко.