Благоевград става център на Югозападния регион след 2020 г.

Силвия СТОЯНОВА

След 2020 г. Благоевград ще е центърът на Югозападния реги­он, тъй като София ще бъде от­делена в самостоятелен район за планиране. Това обяви реги­оналната министърка Лиляна Павлова на осмата дискусия “Региони в растеж”. Форумът в Благоевград, посветен на раз­витието на Югозападната част от страната, е организиран от в. “24 часа” със спонсорство­то на СИБАНК и съдействието на КРИБ. Над 100 кметове и представители на бизнеса от региона се събраха, за да чуят плановете на правителството за развитие на региона. На диску­сията дойде и депутатът от БСП Кристиян Вигенин, а Топ Преса бе поканена като медиен парт­ньор от Югозападна България.

С годините Благоевград се разви и сам се издигна в йерар­хията на градовете, заслужи си да е център при новото админи­стративно и бизнес делене на страната, обясни Павлова. След 2020 г. ще бъде направено ново административно деление на страната заради изискванията на ЕС за броя население, което трябва да формира една област или един регион. Тогава София ще бъде в отделен район и няма да е част от Югозападния, както е в момента.

“Югозападният район в мо­мента е най-силно развитият в цялата страна. Това се дължи и на столицата, но ако изключим София, дори тогава Благоевград и регионът имат огро­мен потенциал. Облас­тта и районът са важен фактор за развитието на икономиката, земе­делието, туризма в ця­лата страна. Благоев­град се очертава като своеобразен хъб, защо­то е едно от местата в България с най-голяма концентрация на мла­ди хора”, подчерта ми­нистър Павлова.

“Имаме добри тен­денции в региона и с подкрепа на еврофон­довете трябва да ги развием”, допълни тя.

414 млн. лв. са пред­видени от “Региони в растеж” за Югозападния район, само Бла­гоевград има инвестиционна програма за 45 млн. лв., насо­чена към развитие на градската среда, градския транспорт и со­циалната инфраструктура.

200 млн. лв. ще бъдат даде­ни и за ремонти на професио­налните гимназии в България, като в Югозапада ще бъдат ре­монтирани и преоборудвани 31 училища за 31,7 млн. лв., съоб­щи Павлова. 3 от училищата са в Благоевград, 2 в Перник, 15 в София.

160 млн. лв. ще бъдат инвес­тирани в здравеопазването – изграждане на спешни центро­ве в по-малките населени места и закупуването на линейки, обя­ви още регионалната министър­ка. По думите ѝ ще бъдат заку­пени 300-400 нови линейки.

270 млн. лв. е стартовият ка­питал по програмата към Фонда на фондовете, обяви още Павло­ва. Ще бъдат финансирани вся­какви по вид проекти и няма да има значение дали кандидат­ства община, или частен инвес­титор, нужно е само проектът да допринася за градското раз­витие, обясни министърката. Надеждата на държавата е биз­несът поне да удвои тези пари като инвестиция.

“По “Джесика” инвестирахме успешно в тържища, борси, за­вод за автомобилни части, ки­ноцентрове, меди­цински центрове, аквапарк”, изброи Павлова като ус­пешни примери какво може да се финансира по Фон­да на фондовете.

Важен фокус са инвестициите в ту­ристическа инфра­структура, подчер­та министърката. Това ще става от­ново през фондо­вете за финансов инженеринг. Може да бъдат финан­сирани 100% от тези проекти през фонда за градско развитие. За ремонтиране на паметниците на културата са заделени още до 100 млн. лв. дофинансиране, за да може паметникът да бъде обновен и съхранен.

380 млн. са заделени за вто­рокласна и третокласна пътна мрежа, което е новият приори­тет, посочи още Лиляна Павло­ва. Първият проект до дни ще бъде завършен и това е отсеч­ката Рила – Рилски манастир.

 До 20 ноември ще е готов, уве­ри тя.

Като особено важно за реги­она Павлова открои завърш­ването на магистрала “Струма” в участъка през Кресненското дефиле. Целият бюджет е 670 млн. лв. Надявам се след 16 г. да завършим магистралата, като до 2018 г. трябва да има­ме проектиране и консенсус за избрания маршрут, за да не за­губим средствата.

По участъка Благоевград – Крупник вече активно се ра­боти по отчуждителните про­цедури. Отделен търг в този участък е тунелът “Железница” и до края на годината трябва да има избран строител. Това ще е най-големият тунел в България с дължина 2,5 км. След дефиле­то има участък от 24 км от Крес­на до Сандански, където строи­телството реално започна, каза още Павлова. Сега най-голямо­то предизвикателство по думи­те ѝ е да се намери решение за дефилето.

Анализираме чети­ри варианта за участъка през дефилето, обясни тя. Спо­ред нея ще бъде избран най-до­брият, за да премине екооценки­те.

Компромисно­то решение е вариантът, който включва съществуващия път. Той ще бъде запазен и подобрен с изправяне на част от завоите и допълнително разширяване. Ще бъдат направени и специ­ални тунели за животните. Вече изграждаме стени и тунели, по които да се движат животни­те, специално гущерите, каза Павлова. Този път ще се ползва еднопосочно в направлението Симитли – дефилето – Кресна.

Втората посока на движение Кресна – Благоевград ще за­почва с обход на Кресна и през тунел ще се качва нависоко и източно в планината. През Ста­ра Кресна ще стига до пътния възел при Симитли. Ще има пет тунела и 7 виадукта по този нов участък.

25 от 29 екологични организа­ции вече се обединиха по този вариант и до края на годината тряб­ва да имаме извършен анализ на оценка на въз­действи­ето. Така проле­тта-лято­то на 2017 г. можем да стартираме из­бора на изпълни­тел, заяви Лиляна Павлова.

Над 100 кметове и бизнес­мени от Югозападния регион изпълниха залата на община Благоевград, в която се прове­де форумът.

ОБЩИНИТЕ ИСКАТ ДА ПАДНЕ МОРАТОРИУМЪТ ЗА ПРОДАЖБА НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ

Да падне мораториумът за продажба на земеделски земи, т. нар. бели петна, които не са били реституирани и са собственост на общините.

За това настоява на­ционалното сдружение на общините, обяви кме­тът на Благоевград Ата­нас Камбитов.

Идеята е, когато дой­де инвеститор и търси земя за фабрика да мо­жем да му продадем, обяс­ни той. В момента инвести­торът просто отивал в друга община, а терените оставали празни и пустеещи.

“Сдружението на общините трябва да инициира такава про­мяна, да прати официално ста­новище в Министерството на земеделието и храните. Ние ще предложим законова поправка и след това думата е в Народ­ното събрание”, отговори му зам.-министърът на земеделие­то Васил Грудев. “Без сериозна активност на сдружението това няма как да се случи”, категори­чен бе той.

Благоевград иска да закупи ски пистата Картала, където да създаде малък семеен курорт. Това ще е част от по-големия проект на общината за създа­ване на спортен Благоевград, обяви още Камбитов. Проектът включва и създаването на мно­гофункционални спортни зали и стадион, които частично ще бъдат финансирани по “Регио­ни в растеж”. Отделно вър­ху 62 дка площ от бивши казарми ще бъде изгра­ден бизнеспарк. Вече приключвало прехвър­лянето на имота от Ми­нистерството на отбра­ната към общината.

Камбитов попита СИ­БАНК дали подобен проект може да бъде дофинансиран по спе­циалните кредитни линии на банката за европроекти и получи утвърдителен отго­вор. “За 2016 и 2017 г. Благоевград реали­зира проекти за около 200 млн. лв.”, похвали се кметът. Тези за спортния град и бизнеспарка обаче ос­тавали извън предвидените за финансиране от еврофондовете, обясни той. “Да се наблегне на развитието на инвестиционното проектиране и да не се създа­ват спънки на архитектите. На областно ниво в службите има страх, на общинско в главните архитекти безнаказаност”, обя­ви пък шефът на благоевград­ската колегия на архитектите арх. Здравко Попов. Резултатът и от страха, и от безнаказаност­та е, че все по-трудно се съгласу­ват проекти и се бавят инвести­ции, обясни той.

“Най-важни за малките общи­ни са проектите за образование и създаване на новите спешни центрове”, коментира пък кме­тът на Сатовча Арбен Мименов. Той попита Павлова как могат да бъдат укрепени две активни свлачища на територията на общината, за които били нужни около 2 млн. лв.

Имате два механизма. Еди­ният е през междуведомстве­ната комисия, а вторият с про­ект по Оперативна програма “Околна среда”, отговори му тя. Финансирането на проекти за укрепване на свлачища по еврофондовете обаче няма да е възможно за всички общини, а само за тези, които попаднат в предварителен индикативен списък, обясни Павлова. Ос­тава обаче възможността за отпускане на средства от дър­жавния бюджет през междуве­домствената комисия за бед­ствия и аварии.

Заради община Кресна цяла­та област може да остане без водни проекти Общините в об­ласт Благоевград ще останат без финансиране на проекти за водопроводи и канализация. За тази опасност предупреди зам.-министърът на земедели­ето Васил Грудев. Причината е, че все още в областта няма водна асоциация и единен ВиК оператор. “Общините в облас­тта нямаха възможност през тази година да кандидатстват с проекти за водоснабдяване и канализация, защото няма консолидация на оператора. Догодина също няма да имат възможност да кандидатстват, ако няма единен ВиК оператор, а ресурсът ще бъде разпре­делен на други области”, зая­ви той. Блокирани са едни от най-важните проекти, подчерта зам.-министърът. Община Крес­на, която не иска да се включи във водната асоциация, е при­чината за провала на водните проекти в област Благоевград. Според кресненци, ако влязат в асоциация, водата им щяла да поскъпне.

“Приключи първият прием по общин­ските мерки. Общините от област Бла­гоевград имат 58 проекта за 102 млн. лв., главно за дребна инфраструк­тура”, съобщи зам.-министърът. “Извън проблема с водата проявихте сериозна активност за пътища и улици. През този период, едно от основ­ните ни различия е, че търсим смисъла от влагането на тези финанси. Поощряваме проекти, които подобряват свързаността с по-голям град или по-голям път”, разказа зам.-министърът за изискванията на Програмата за развитие на селските райони. “Имаме вече сключени догово­ри за 59 млн. лв. с частни фирми в областта, главно по мерките за модернизация и за инвести­ции в преработка на земедел­ски суровини. От няколко дни е отворен втори прием по мярка 4.1 с ресурс от 237 млн. лв., като подаването на документи е до 7 декември”, съобщи още Грудев.

КИРИЛ ВЕЛИЧКОВ: С ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ОТ СИБАНК КРЕДИ­ТЪТ Е ПО-ЕВТИН

Чрез финансови инструменти, които СИБАНК може да ви пред­ложи, вашият кредит ще стане по-евтин и с по-малко обезпече­ние, заяви пред над 100 бизнес­мени и кметове Кирил Величков, ръководител на европейските проекти на банката. СИБАНК е спонсор на 8-ата поред среща между бизнеса и властта “Ре­гиони в растеж” в Благоевград. Форумът е организиран от в. “24 часа” със съдействието на КРИБ. Вие несъмнено се нуж­даете от кредити и се налага да ползвате банки. Искат ви обезпечения, може би ви питат имате ли опит, имате ли други задължения, попита риторично участниците в дискусията Ве­личков. И предложи алтернати­ва на скъпите кредити: “Едно от решенията са финансовите ин­струменти. СИБАНК работи по 24 такива инструмента”. Искате например да направите завод за бутилиране на минерална вода за 1 млн. лв. Банката може да ви даде гаранционен инстру­мент и по този начин обезпече­нието ви няма да е 120%, а 70. Освен това ще можете да си вземете кредита чувствително по-евтино, подчерта Величков. Той посочи като успешни при­мери за ползване на финансови инструменти работата по съв­местни проекти на СИБАНК с Банката за развитие на Съвета на Европа, програма “Джесика” и ДФ “Земеделие”.