Благоевград става център на Югозападния регион след 2020 г.
-
- ноември 9, 2016
Силвия СТОЯНОВА
След 2020 г. Благоевград ще е центърът на Югозападния регион, тъй като София ще бъде отделена в самостоятелен район за планиране. Това обяви регионалната министърка Лиляна Павлова на осмата дискусия “Региони в растеж”. Форумът в Благоевград, посветен на развитието на Югозападната част от страната, е организиран от в. “24 часа” със спонсорството на СИБАНК и съдействието на КРИБ. Над 100 кметове и представители на бизнеса от региона се събраха, за да чуят плановете на правителството за развитие на региона. На дискусията дойде и депутатът от БСП Кристиян Вигенин, а Топ Преса бе поканена като медиен партньор от Югозападна България.
С годините Благоевград се разви и сам се издигна в йерархията на градовете, заслужи си да е център при новото административно и бизнес делене на страната, обясни Павлова. След 2020 г. ще бъде направено ново административно деление на страната заради изискванията на ЕС за броя население, което трябва да формира една област или един регион. Тогава София ще бъде в отделен район и няма да е част от Югозападния, както е в момента.
“Югозападният район в момента е най-силно развитият в цялата страна. Това се дължи и на столицата, но ако изключим София, дори тогава Благоевград и регионът имат огромен потенциал. Областта и районът са важен фактор за развитието на икономиката, земеделието, туризма в цялата страна. Благоевград се очертава като своеобразен хъб, защото е едно от местата в България с най-голяма концентрация на млади хора”, подчерта министър Павлова.
“Имаме добри тенденции в региона и с подкрепа на еврофондовете трябва да ги развием”, допълни тя.
414 млн. лв. са предвидени от “Региони в растеж” за Югозападния район, само Благоевград има инвестиционна програма за 45 млн. лв., насочена към развитие на градската среда, градския транспорт и социалната инфраструктура.
200 млн. лв. ще бъдат дадени и за ремонти на професионалните гимназии в България, като в Югозапада ще бъдат ремонтирани и преоборудвани 31 училища за 31,7 млн. лв., съобщи Павлова. 3 от училищата са в Благоевград, 2 в Перник, 15 в София.
160 млн. лв. ще бъдат инвестирани в здравеопазването – изграждане на спешни центрове в по-малките населени места и закупуването на линейки, обяви още регионалната министърка. По думите ѝ ще бъдат закупени 300-400 нови линейки.
270 млн. лв. е стартовият капитал по програмата към Фонда на фондовете, обяви още Павлова. Ще бъдат финансирани всякакви по вид проекти и няма да има значение дали кандидатства община, или частен инвеститор, нужно е само проектът да допринася за градското развитие, обясни министърката. Надеждата на държавата е бизнесът поне да удвои тези пари като инвестиция.
“По “Джесика” инвестирахме успешно в тържища, борси, завод за автомобилни части, киноцентрове, медицински центрове, аквапарк”, изброи Павлова като успешни примери какво може да се финансира по Фонда на фондовете.
Важен фокус са инвестициите в туристическа инфраструктура, подчерта министърката. Това ще става отново през фондовете за финансов инженеринг. Може да бъдат финансирани 100% от тези проекти през фонда за градско развитие. За ремонтиране на паметниците на културата са заделени още до 100 млн. лв. дофинансиране, за да може паметникът да бъде обновен и съхранен.
380 млн. са заделени за второкласна и третокласна пътна мрежа, което е новият приоритет, посочи още Лиляна Павлова. Първият проект до дни ще бъде завършен и това е отсечката Рила – Рилски манастир.
До 20 ноември ще е готов, увери тя.
Като особено важно за региона Павлова открои завършването на магистрала “Струма” в участъка през Кресненското дефиле. Целият бюджет е 670 млн. лв. Надявам се след 16 г. да завършим магистралата, като до 2018 г. трябва да имаме проектиране и консенсус за избрания маршрут, за да не загубим средствата.
По участъка Благоевград – Крупник вече активно се работи по отчуждителните процедури. Отделен търг в този участък е тунелът “Железница” и до края на годината трябва да има избран строител. Това ще е най-големият тунел в България с дължина 2,5 км. След дефилето има участък от 24 км от Кресна до Сандански, където строителството реално започна, каза още Павлова. Сега най-голямото предизвикателство по думите ѝ е да се намери решение за дефилето.
Анализираме четири варианта за участъка през дефилето, обясни тя. Според нея ще бъде избран най-добрият, за да премине екооценките.
Компромисното решение е вариантът, който включва съществуващия път. Той ще бъде запазен и подобрен с изправяне на част от завоите и допълнително разширяване. Ще бъдат направени и специални тунели за животните. Вече изграждаме стени и тунели, по които да се движат животните, специално гущерите, каза Павлова. Този път ще се ползва еднопосочно в направлението Симитли – дефилето – Кресна.
Втората посока на движение Кресна – Благоевград ще започва с обход на Кресна и през тунел ще се качва нависоко и източно в планината. През Стара Кресна ще стига до пътния възел при Симитли. Ще има пет тунела и 7 виадукта по този нов участък.
25 от 29 екологични организации вече се обединиха по този вариант и до края на годината трябва да имаме извършен анализ на оценка на въздействието. Така пролетта-лятото на 2017 г. можем да стартираме избора на изпълнител, заяви Лиляна Павлова.
Над 100 кметове и бизнесмени от Югозападния регион изпълниха залата на община Благоевград, в която се проведе форумът.
ОБЩИНИТЕ ИСКАТ ДА ПАДНЕ МОРАТОРИУМЪТ ЗА ПРОДАЖБА НА ЗЕМЕДЕЛСКИ ЗЕМИ
Да падне мораториумът за продажба на земеделски земи, т. нар. бели петна, които не са били реституирани и са собственост на общините.
За това настоява националното сдружение на общините, обяви кметът на Благоевград Атанас Камбитов.
Идеята е, когато дойде инвеститор и търси земя за фабрика да можем да му продадем, обясни той. В момента инвеститорът просто отивал в друга община, а терените оставали празни и пустеещи.
“Сдружението на общините трябва да инициира такава промяна, да прати официално становище в Министерството на земеделието и храните. Ние ще предложим законова поправка и след това думата е в Народното събрание”, отговори му зам.-министърът на земеделието Васил Грудев. “Без сериозна активност на сдружението това няма как да се случи”, категоричен бе той.
Благоевград иска да закупи ски пистата Картала, където да създаде малък семеен курорт. Това ще е част от по-големия проект на общината за създаване на спортен Благоевград, обяви още Камбитов. Проектът включва и създаването на многофункционални спортни зали и стадион, които частично ще бъдат финансирани по “Региони в растеж”. Отделно върху 62 дка площ от бивши казарми ще бъде изграден бизнеспарк. Вече приключвало прехвърлянето на имота от Министерството на отбраната към общината.
Камбитов попита СИБАНК дали подобен проект може да бъде дофинансиран по специалните кредитни линии на банката за европроекти и получи утвърдителен отговор. “За 2016 и 2017 г. Благоевград реализира проекти за около 200 млн. лв.”, похвали се кметът. Тези за спортния град и бизнеспарка обаче оставали извън предвидените за финансиране от еврофондовете, обясни той. “Да се наблегне на развитието на инвестиционното проектиране и да не се създават спънки на архитектите. На областно ниво в службите има страх, на общинско в главните архитекти безнаказаност”, обяви пък шефът на благоевградската колегия на архитектите арх. Здравко Попов. Резултатът и от страха, и от безнаказаността е, че все по-трудно се съгласуват проекти и се бавят инвестиции, обясни той.
“Най-важни за малките общини са проектите за образование и създаване на новите спешни центрове”, коментира пък кметът на Сатовча Арбен Мименов. Той попита Павлова как могат да бъдат укрепени две активни свлачища на територията на общината, за които били нужни около 2 млн. лв.
Имате два механизма. Единият е през междуведомствената комисия, а вторият с проект по Оперативна програма “Околна среда”, отговори му тя. Финансирането на проекти за укрепване на свлачища по еврофондовете обаче няма да е възможно за всички общини, а само за тези, които попаднат в предварителен индикативен списък, обясни Павлова. Остава обаче възможността за отпускане на средства от държавния бюджет през междуведомствената комисия за бедствия и аварии.
Заради община Кресна цялата област може да остане без водни проекти Общините в област Благоевград ще останат без финансиране на проекти за водопроводи и канализация. За тази опасност предупреди зам.-министърът на земеделието Васил Грудев. Причината е, че все още в областта няма водна асоциация и единен ВиК оператор. “Общините в областта нямаха възможност през тази година да кандидатстват с проекти за водоснабдяване и канализация, защото няма консолидация на оператора. Догодина също няма да имат възможност да кандидатстват, ако няма единен ВиК оператор, а ресурсът ще бъде разпределен на други области”, заяви той. Блокирани са едни от най-важните проекти, подчерта зам.-министърът. Община Кресна, която не иска да се включи във водната асоциация, е причината за провала на водните проекти в област Благоевград. Според кресненци, ако влязат в асоциация, водата им щяла да поскъпне.
“Приключи първият прием по общинските мерки. Общините от област Благоевград имат 58 проекта за 102 млн. лв., главно за дребна инфраструктура”, съобщи зам.-министърът. “Извън проблема с водата проявихте сериозна активност за пътища и улици. През този период, едно от основните ни различия е, че търсим смисъла от влагането на тези финанси. Поощряваме проекти, които подобряват свързаността с по-голям град или по-голям път”, разказа зам.-министърът за изискванията на Програмата за развитие на селските райони. “Имаме вече сключени договори за 59 млн. лв. с частни фирми в областта, главно по мерките за модернизация и за инвестиции в преработка на земеделски суровини. От няколко дни е отворен втори прием по мярка 4.1 с ресурс от 237 млн. лв., като подаването на документи е до 7 декември”, съобщи още Грудев.
КИРИЛ ВЕЛИЧКОВ: С ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ ОТ СИБАНК КРЕДИТЪТ Е ПО-ЕВТИН
Чрез финансови инструменти, които СИБАНК може да ви предложи, вашият кредит ще стане по-евтин и с по-малко обезпечение, заяви пред над 100 бизнесмени и кметове Кирил Величков, ръководител на европейските проекти на банката. СИБАНК е спонсор на 8-ата поред среща между бизнеса и властта “Региони в растеж” в Благоевград. Форумът е организиран от в. “24 часа” със съдействието на КРИБ. Вие несъмнено се нуждаете от кредити и се налага да ползвате банки. Искат ви обезпечения, може би ви питат имате ли опит, имате ли други задължения, попита риторично участниците в дискусията Величков. И предложи алтернатива на скъпите кредити: “Едно от решенията са финансовите инструменти. СИБАНК работи по 24 такива инструмента”. Искате например да направите завод за бутилиране на минерална вода за 1 млн. лв. Банката може да ви даде гаранционен инструмент и по този начин обезпечението ви няма да е 120%, а 70. Освен това ще можете да си вземете кредита чувствително по-евтино, подчерта Величков. Той посочи като успешни примери за ползване на финансови инструменти работата по съвместни проекти на СИБАНК с Банката за развитие на Съвета на Европа, програма “Джесика” и ДФ “Земеделие”.
Be the first to leave a review.
