ВИДЕО: Проф. Иван Желев за архимандрит Лукилиан: Неговия живот бе църквата!

На 93-годишна възраст приключи земния път на известния и почитан от поколения миряни от Гоце Делчев и региона – архимандрит Лукилиан Илиев Дамянов, дългогодишен протосингел на Неврокопската света митрополия. Освен като дълголетен клирик на Българската православна църква, миряните от неврокопския край ще помнят благия и винаги справедлив арх. Лукилиян и като изповедник, пастир и свещенослужител, който остана верен на каноничната църковна власт през най-тежките времена на разкола. Архимандрит Лукилиян е роден през 1923 г., завършва средното си образование в гр. Неврокоп (Гоце Делчев) с пълно отличие. През 1943 г. постъпва войник, а след 9 септември 1944 г. е изпратен на фронта в Сремска Митровица. Накрая се установява като игумен на Гоцеделчевския манастир „Св. Богородица – Живоприемний източник“ (сега девически манастир).
„Отец Лукилиан, Бог да го прости. Познавах го от 1958 година, когато отидох да уча в семинарията. Тогава се направи този тригодишен курс за свещеници, услужили военна служба. Те тогава не можеха да постъпват в духовната академия без семинарско образование. Това на другата година им го разрешиха и много ученици направо се прехвърлиха в духовната академия. Отец Лукилиан, тогава като Любомир Дамянов, учеше в този курс. След това завърши и духовната академия. Не помня дали още в курса или в духовната академия стана монах. Чувах през годините, че е монах в манастира над Гоце Делчев, но по време на разкола взе позиция срещу тогавашния Неврокопски митрополит Пимен и помогна за избора на дядо Натанаил, през април 1994 година. Той беше пострадал още на младини, накуцваше, бе физически немощен, но имаше страхотен дух и ги изобличаваше, особено тези, които раздираха ризата Христова в църквата. След като стана Митрополит, Дядо Натанаил го взе за протосингел. До последно не го освободиха. Вече той бе доста възрастен и не можеше да се занимава с административната дейност, но като почетна длъжност е имаше тази и не назначиха друг човек. Това, което бе интересно е, че този човек не бе лесен за общуване, беше винаги критичен, и към себе си, и към другите. Беше изповедник в Гоце Делчев. Служеше почти всеки ден. Той не се умори. Направи си операция преди 2-3 години, нещо имаше проблеми с ходенето. Последните години, когато аз съм ходил там, той не излизаше на Великия вход, защото той трудно ходи, а и трябва да носи потира. Казвам за тази физическа немощ, която имаше. Въпреки всичко, той служеше там. При него имаше и стажанти, които той доста строго обучаваше. Беше един духовник, който си отиде на 93 години. Роден е през 1923 година. За съжаление си отиде един човек, който не се пенсионира, просто защото неговия живот бе църквата. Бог да го прости. По-възрастен монах няма. Като духовник, все пак, той не е станал много млад, но от 1960г. до сега, това са над 50 години“