Архивите са живи! Навършиха се 39 години от най-великият мач в историята футболен клуб Марек

Вчера точно преди 39 години, ФК Марек от град Дупница влиза в аналите на световния футбол. На 2 ноември 1977 година футболистите на Марек постигат историческа победа над колоса в световния футбол Байерн Мюнхен. Пред рекордните за мащабите на Дупница 35 000 зрители на стадион Бончук, Марек побеждава с 2:0 трикратния европейски клубен шампион Байерн.

За огромна българска гордост невижданият героизъм се сътворява от един малък клуб, който доказва максимата, че на терена винаги излизат 11 срещу 11 и победата е непредсказуема. Марек се противопоставя на величествен клуб, който е след серия от 3 поредни титли в КЕШ и е съставен от 5 актуални и един бъдещ световен шампион. В първия кръг от турнира под ножа минава солидният Ференцварош, който си тръгва с три безответни гола от България. Във II кръг жребият е благодатен, Марек получава за съперник великия Байерн (Мюнхен), който за пръв път гостува в България, и то на възможно най-екзотичното място.

Първият двубой е на Олимпийския стадион в Мюнхен и резонно завършва с класически успех на домакините с 3:0. Това предопределя ваканционното настроение на баварците, които пристигат на 2 ноември в България, за да узаконят сигурното си продължаване напред в турнира за Купата на УЕФА. Но те дори не подозират, че ги очаква футболен ад. Първите им впечатления предизвикват у тях мощен културен шок. Дупница, тогава Станке Димитров, по онова време не е чак толкова уютно място и баварците бързо се досещат, че им предстои сериозно изпитание срещу напълно непредсказуем съперник. Срещу тим, който въобще не се съобразява нито с имената, нито с екипите, нито с физиономиите на многократните шампиони. Отбор, за който няма значение дали срещу него е местният враг Велбъжд, или един от най-славните клубове в света.

Двубоят е насрочен за 15:00 часа, но още преди обяд стадионът е пълен с 35 хиляди фенове. Хора се качват къде ли не, клоните на дърветата служат за седалки. От Югославия пристигат над 2000 души заради Бранко Облак. Словенецът е един от първите играчи на социалистическия блок, които е пуснат да играе на Запад. В състава на Байерн личат имената на звездите – Герд Мюлер, Георг Шварценбек, Карл-Хайнц Румениге и Аугенталер.

И от първата минута играчите на Марек заличават колосалната разлика в класите. Поемат инициативата, плетат комбинации, атакуват безспирно, редят положение след положение пред вратата на футболната икона Сеп Майер. Още в 4-ата минута удар с глава на Венцислав Петров среща гредата. Гостите рядко преминават в настъпление, но действията им са апатични и безопасни за вратаря Стоянов и защитата пред него. А пред тяхната врата ври и кипи и се удрят греди. Първият гол за Марек идва закономерно в 37- ата минута, когато единият от двамата близнаци Петрови – Иван, засича топката в мрежата.

Един гол вече е върнат, остават още два. Само 5 минути по-късно местната знаменитост Сашо Паргов сътворява изпълнение за историята. С воле от границата на наказателното поле намира горния ляв ъгъл на баварската врата. Майер е безпомощен пред това уникално изпълнение. Резултатът вече е 2:0, а до подвига остава само още едно попадение. До края на полувремето натискът продължава със страшна сила, но развръзката остава за вторите 45 минути. На почивката „белите“ от Байерн се прибират угрижени с лоши очаквания след двата нокдауна.

Прогнозите, че Байерн ще се съвземе и ще постави нахалните домакини на мястото им, не се оправдават. И през втората част картината се повтаря. Кулминацията настъпва 15 минути преди края, когато двамата близнаци сътворяват фирмена комбинация и ударът на Венцислав с глава среща гредата. Невиждан малшанс, защото ситуацията е изиграна перфектно. Байерн все пак оцелява по чудо, но Марек е направил своя мач за историята, който ще се помни завинаги. А показаното срещу баварците разбива на пух и прах ширещите се твърдения, че Марек разчита само на брутални действия и груби нарушения. Отборът, който прави играта в този епичен мач, е българският.

След мача вратарят на баварския колос Сеп Майер дава ръкавиците на колегата си Стоян Стоянов, а капитанът Герд Мюлер сваля фланелката си и я подарява на Сашо Паргов. Докторите от Дупница получават чанти и медикаменти от германските си колеги. Държавата подарява на всеки футболист на Марек по един часовник “Ракета” и дипломатическо куфарче.

2 ноември 1977 година
Купа на УЕФА, 1/16-финал

Марек – Байерн Мюнхен 2:0
1:0 Иван Петров (33), 2:0 Сашо Паргов (38)

Марек: Стоян Стоянов, Любен Севдин, Николай Вуков, Роман Караколев, Иван Палев, Александър Райнов, Сашо Паргов, Асен Томов (82 – Станке Божурин), Иван Петров, Венцислав Петров, Емил Кючуков

Байерн Мюнхен: Сеп Майер, Курт Нидермайер, Петер Грубер, Георг Шварценбек, Волфтанг Рауш, Бернд Дюрнбергер (46 – Юп Капелман), Карл-Хайнц Румениге, Бранко Облак, Герд Мюлер, Ули Хьонес (65 – Райнер Кюнкел), Клаус Аугенталер