Веселин Марешки: Гласувайте с №2 и ще направим пробив в системата!

Едно интервю на Веселин СТАМЕНОВ

Веселин Марешки е роден на 26 март 1967г. във Варна. Завършил е Техни­ческия университет- Варна, като преди това е следвал три години в Москва. Собственик е на аптеки в повечето големи градове в България, които са предпочитани от хората, заради по-ниските цени на лекарствата. През 2015г. влиза в бизнеса с горива­та като изгражда бензи­ностанции, където отново предлага продуктите на намалени цени. Политиче­ската му кариера започва през 2005г., когато основа­ва Национално движение за свобода и демокрация. Бил е общински съветник и зам.председател на Об­щинския съвет във Варна. На местните избори през 2011г. стига до балотаж за кмет на града като полу­чава 40.50% от гласовете. На президентските избори сега се явява като незави­сим кандидат, издигнат от Инициативен комитет, под номер 2 в избирателната бюлетина.

– Какво Ви мотивира, за да се кандидатирате за пре­зидент?

– В бизнеса си ръководя огромен екип, срещам се с много хора. Виждам, че на­гласите са за промяна на сис­темата и ста­тукво­то. Така пове­че не може да про­дължава. Ще дам само един красноречив пример – кар­телът в горивата е ограбил 10 милиарда лева от бъл­гарския народ и от бизнеса само за един президентски мандат. С тези пари можеше да се финансират образо­ванието, здравеопазването, армията, полицията, да се увеличат пен­сиите. За мен промя­ната е дългосрочна кауза. Управлението, което наблюдаваме от години, се изчер­па. Нужни са нови хора и нов подход. От нашия избор зави­си дали ще продъл­жаваме по пътя на националното уни­жение и разруха или ще тръгнем по пътя на достойнството и напредъка. Вотът на 6 ноември трябва да постави началото на една дълбока промя­на в начина на упра­вление на България. Не само за българ­ските граждани, но и за нашите партньори в Европа е ясно, че така повече не може да продължава. Взе­мете една Румъния, например. Тя отдав­на ни изпревари в много сектори, а преди години изо­ставаше след нас. Няма оп­равдание за управляващите, че реформите не се случват, че бизнесът страда, че соци­алната политика куца, да не говорим, че нищо не се пра­ви за културата и образова­нието. За здравеопазването няма какво да коментираме- то се вижда.

– Има ли президентът тези правомощия да напра­ви промяната?

– От месеци ни внушават, че няма значение кой е пре­зидентът, че е фигура проф­орма. И това не е случайно. Както не е случайно, че пре­зидентската институция е обезличена, както и че пла­тените социолози твърдят, че тези избори са едва ли не „предрешени“. Напротив. От българския президент за­висят много неща, но само при условие, че той е честен, независим човек и патриот, който не е участвал в гра­бежа на народа. Статукво­то иска отново на този пост да бъде поставен послушен партиец, който да не обър­ква плановете на полити­ческия картел. Не постът обаче прави човека, а точно обратното. Един независим и неопетнен президент би дал нов смисъл на прези­дентската институция –та­къв, какъвто тя заслужава и какъвто хората отдавна оч­акват. Според мен, една от задачите държавния глава е да посочва грешките, да каз­ва истината, и то онази ис­тина, която управляващите крият от хората. Затова ка­зионните партии нямат инте­рес избирателите да предпо­четат силен кандидат.

– Но на президента ще му се наложи да работи имен­но с този картел, с партиите, които са в парламента.

– Аз бих работил с все­ки, който мисли за хората и прави нещо добро за тях. За мен цивилизованият ди­алог между институциите е важен и съм готов да работя за това. Смятам обаче, че в следващите месеци пред­стоят големи промени и в парламента. Крайно време е там да влязат по-отговор­ни хора, които наистина милеят за народа ни, а не гледат само тясно партий­ните си интереси и интриги. Тези партии доведоха съна­родниците ни до отчаяние и апатия. 25 години след на­чалото на т.нар. преход ние все още говорим за оцеля­ване, за бед­ност. Това е показателно за непригод­ността на тази система.

– Вие какво ще обещаете на избирате­лите?

– Като биз­несмен, с намесата си на пазара на горивата до­казах, че нор­малните цени са възмож­ни и само за една година оставих 2 ми­лиарда лева у хората – до­макинства­та, малкия и средния бизнес, че и у големия такъв. Докато държавата се разсейва и не си върши работата, та­кива смелчаци като мен разбиха картела в горива­та и картела в лекарствата. Докато другите кандидати за президент се участвали в разграбването на народа, тъй като са били депутати и министри, аз правя само до­бри неща за хората. И те го виждат и оценяват. Дока­то другите обещават светло бъдеще, аз вече години на­ред доказвам с реални дела какво мога и го правя, за да живеят всички българи по-добре, по-свободно и по-бо­гато.

– Президентът е и лицето на външната ни политика. Какви са Вашите позиции?

– България трябва да има самочувствието да води своя независима външна политика. Разбира се, в рам­ките на поетите от нас анга­жименти в НАТО и ЕС. Това обаче не означава сляпо да следваме инструкции и да чакаме какво ще ни на­редят от Брюксел. Не може българските политици да се държат като ученици, които треперят дали ще им пишат шестица. Национал­ният интерес трябва да е водещ и да бъде отстояван на международното поле интелигентно и с аргументи. Да вземем например отно­шението към Русия. Какви ли не грешки се направиха в тази посока. А ние имаме интерес нашите фирми да изнасят за огромния руски пазар, да не губим позиции там. Нужен е прагматизъм, а не да гледаме на Москва като на „големия брат” или пък обратното- да изпадаме в яростен негативизъм и да разваляме дългогодишни отношения. Не смятам, че крайностите във външна­та политика са полезни за страната ни.

– На какви хора разчитате да Ви подкрепят?

– На хора, които искат про­мяна, които са разочарова­ни от партиите на статукво­то, а такива вече има много. При срещите ми в страната, постоянно го чувам. Хората започнаха по-смело да из­казват мнението си, защо­то имаше период, в който страхът отново бе сковал общественото мнение. Сега вече е друго. Виждам, че най-голямата партия в мо­мента е именно партията на свободните българи, бъл­гарите- патриоти. Вярвам, че с тяхната подкрепа ще направим пробив в система­та. Вотът за мен ще бъде и един вид референдум- дали хората ще подкрепят човек, който показа на дело, че защитава правата им и ще продължи да го прави, или ще предпочетат кандидат, подкрепен от картелите, кои­то ги ограбват.