Дефилето на мъртвите души

Поредната идея за преминаване на Кресна пак сблъска еколози и строители, а време вече няма

Огнян ГЕОРГИЕВ

Андрей Ковачев се занимава с дефилето на Кресна от 20 го­дини. Опитва се да пресметне ефекта от пътя там върху живо­тинските популации и екосисте­мата, която е уникална заради срещата на две климатични об­ласти – средиземноморската и умереноконтиненталната. Там за малко да остане завинаги миналата седмица, когато ав­томобил връхлита върху него и придружителя му, алпинистът и зоолог Боян Петров. Двамата извършват теренни проучвания дали е възможно да се напра­вят проходи за животни под трасето. „Принципно трябваше две плочи да има там и това е“, казва Петров, докато лежи във Военномедицинска академия в София. Оказва се, че двамата са имали доста късмет – нито един от тях не е влязъл под ко­лата, нито е бил размазан върху бетонните плочи наблизо. Пе­тров е доста тежко пострадал, но се надява да се възстанови скоро, а Ковачев е със счупена ръка и крак.

Докато лежат в болничните си легла, има една тема, която ги разпалва, и това – разбира­емо – е Кресна. Тя според тях няма да има техния късмет, за­щото увеличението на трафика и оставането на пътя към Гър­ция там водят до вероятно не­обратима екокатастрофа. „На някои видове популациите са паднали 10 – 15 пъти от 2005 г. насам“, казва Ковачев. Боян Пе­тров допълва, че ако се вземе за изходна година 2003, „назем­ната фауна просто се е стопи­ла“. И двамата са категорични, че основният трафик трябва да се махне оттам.

Това обаче надали ще се слу­чи. Тази седмица комитетът по наблюдение на оперативна програма „Транспорт“ одобри предпроектното предложение за разделянето на две платна – едното ново, което да заобико­ли от изток дефилето, а другото – стария път, и то ще бъде изпра­тено за оценка за въздействие (ОВОС). Така епичната битка за Кресна между институции, еко­лози и строители продължава.

ЕДНО ПЛАТНО ГОРЕ, ЕДНО ДОЛУ…

„Ние още през 2002 г. изпра­тихме предложение за т.нар. Източен обход, който да зао­бикаля дефилето“, казва Кова­чев. Припомня, че след това местните жителите са поиска­ли тунел, който според ОВОС-а е бил най-щадящ за околната среда и затова е залегнал в проекта. След като преди две години лобито на строителите в България провали точно преди започването му тунелния про­ект, драмата се проточи още, за да стигне до настоящия про­ект с по нещо за всички – път през склоновете на Пирин с 25 мостове и виадукти, 24 тунела и 3 пътни възела. Ковачев е съ­гласен с този проект, но казва, че това е само първи етап. „Вто­рият етап би бил цялото трасе да се изнесе там, включител­но другото платно.“ Само така, казва той, ОВОС-ът ще е спазил всички правила и ще покаже, че влиянието в дефилето е на­малено, а директивите – изпъл­нени. „Те са длъжни да поискат в оценката да влезе и този про­ект“.

Министърът на регионално­то развитие Лиляна Павлова не е съгласна. „Над 25 души се съгласиха на Комитета за наблюдение този проект (с едно платно горе и едно долу – бел. ред.) да бъде подаден за ОВОС другата седми­ца. Само двама бяха против. Аз съм много доволна, че и Петър Берон се съгласи с нашето мнение.“ Дру­гият проект според нея да може да мине през оценката за въз­действие и ще бъде едновременно много сложен за изпълне­ние, двойно по-скъп и по-тежък за приро­дата.

От Агенция „Път­на инфраструктура“ също казват, че пред­варителният екологи­чен скрининг е пока­зал, че вдигането на две платна ще засег­не „значително прио­ритетни местообита­ния в района Кресна – Илинден, предмет на опазване на околната среда. Поради тази причина този проект няма да се разглежда в доклада по ОВОС и доклада за Оценка за съвмес­тимост“.

Тук АПИ противоречат на Павлова, която мисли, че еко­експертите ще прегледат и този проект. „Кой вариант е най-до­бър за околната среда е пред­мет на процедурата по ОВОС, напредъка на която редовно представяме на ЕК и инициати­вата Джаспърс тъкмо за да сме сигурни, че ЕК ще бъде съглас­на с развитието на проекта. Все пак предварителните изследва­ния на екологичните експерти показват, че вариант с две плат­на за движение на източния об­ход би довел до значителни въз­действия върху приоритетни местообитания и видове“, казва тя. Това е важен въпрос, по кой­то няма яснота – миналият ОВОС показа тунела като най-ефек­тивно решение и само наличи­ето на други пречки би могло да оправдае преместването към друг вариант.

Проектантите, кои­то направиха пред­проектното проучва­не – „Пътпроект 2000“, също мислят, че ще е много трудно да се прокара целият път оттам. „С 80% ще се оскъпи проектът, ако стане двоен“, казва Любен Симеонов, ръководител на ком­панията. По груби сметки според него единичният проект ще е около 800 млн. лв, а двойният – око­ло 1,4 млрд. Това беше и сума­та, спомената тази седмица от председателя на АПИ Лазар Лазаров, но специалисти от бранша коментираха пред Топ ПРЕСА, че тя звучи нереалис­тично висока. „Много е сложен за изпълнение, отидете и вижте на място“, казва Симеонов. Той дава пример с най-високия ну­жен виадукт, който ще е 125 метра. Досегашният най-висок такъв е на Витиня и е 102 метра.

…И ЕДНО ПЛАТНО НАУМ

Така към момента изглежда, че най-накрая се върви към ня­какво решение. Еколозите оба­че твърдят, че то е половинчато: трафикът се е засилил в послед­ните години и това допринася за унищожаването на екосис­темата в Кресна. Според данни на АПИ спрямо 2005 г., когато среднодневната интензивност е била 8219 МПС, десет години по-късно тя се е вдигнала до 9454. Лиляна Павлова казва, че новото трасе ще извади по­ловината трафик навън, което ще помогне. Но проблемът е, че със строежа на скоростен път очакваният трафик за 2030 г. се очаква да е 15600 МПС на ден, което ще унищожи всеки еколо­гичен ефект от преместването на част от пътя. „Това е екопро­ект, не е транспортен проект“, казва Ковачев убедено.

Всъщност обаче фокусът е един и същ. МРРБ, АПИ и строителите искат да решат колкото се може по-бързо как да изглежда проек­тът, за да се почне строителство, да се облекчи трафи­кът и да намалеят жертвите. Еколозите също и не само за­ради катастрофата. Те нямат полза да бавят още започ­ването, защото на­стоящата ситуация влияе пагубно на екосистемата в де­филето. Разликите са в подхода.

Ковачев смята, че правителството не разбира, че ЕК се готви да глоби страната в края на проекта и да прибе­ре обратно част от парите, защото не са изпълнени еко­директивите. Затова иска да бъде обявен втори етап, незави­симо кога ще се случи, на който цялото трасе да излезе извън дефилето. „Ще направим агре­сивна кампания в Брюксел, с помощта на други организации, с която да накараме комисията да поеме своята отговорност за опазването на дефилето“, казва съоснователят на партия „Зеле­ните“. Според него това значи ЕК да приеме да отпусне още пари.

МРРБ и АПИ биха били довол­ни това да се случи, но не го виж­дат като реалистичен вариант. Въпреки това аварийните тръби на тунелите сега ще бъдат напра­вени така, че да могат да поемат още трафик, ако се наложи – за всеки случай. Всички планове в Кресненското дефиле изглеждат предпоследни.