Дефилето на мъртвите души
-
- октомври 24, 2016
Поредната идея за преминаване на Кресна пак сблъска еколози и строители, а време вече няма
Огнян ГЕОРГИЕВ
Андрей Ковачев се занимава с дефилето на Кресна от 20 години. Опитва се да пресметне ефекта от пътя там върху животинските популации и екосистемата, която е уникална заради срещата на две климатични области – средиземноморската и умереноконтиненталната. Там за малко да остане завинаги миналата седмица, когато автомобил връхлита върху него и придружителя му, алпинистът и зоолог Боян Петров. Двамата извършват теренни проучвания дали е възможно да се направят проходи за животни под трасето. „Принципно трябваше две плочи да има там и това е“, казва Петров, докато лежи във Военномедицинска академия в София. Оказва се, че двамата са имали доста късмет – нито един от тях не е влязъл под колата, нито е бил размазан върху бетонните плочи наблизо. Петров е доста тежко пострадал, но се надява да се възстанови скоро, а Ковачев е със счупена ръка и крак.
Докато лежат в болничните си легла, има една тема, която ги разпалва, и това – разбираемо – е Кресна. Тя според тях няма да има техния късмет, защото увеличението на трафика и оставането на пътя към Гърция там водят до вероятно необратима екокатастрофа. „На някои видове популациите са паднали 10 – 15 пъти от 2005 г. насам“, казва Ковачев. Боян Петров допълва, че ако се вземе за изходна година 2003, „наземната фауна просто се е стопила“. И двамата са категорични, че основният трафик трябва да се махне оттам.
Това обаче надали ще се случи. Тази седмица комитетът по наблюдение на оперативна програма „Транспорт“ одобри предпроектното предложение за разделянето на две платна – едното ново, което да заобиколи от изток дефилето, а другото – стария път, и то ще бъде изпратено за оценка за въздействие (ОВОС). Така епичната битка за Кресна между институции, еколози и строители продължава.
ЕДНО ПЛАТНО ГОРЕ, ЕДНО ДОЛУ…
„Ние още през 2002 г. изпратихме предложение за т.нар. Източен обход, който да заобикаля дефилето“, казва Ковачев. Припомня, че след това местните жителите са поискали тунел, който според ОВОС-а е бил най-щадящ за околната среда и затова е залегнал в проекта. След като преди две години лобито на строителите в България провали точно преди започването му тунелния проект, драмата се проточи още, за да стигне до настоящия проект с по нещо за всички – път през склоновете на Пирин с 25 мостове и виадукти, 24 тунела и 3 пътни възела. Ковачев е съгласен с този проект, но казва, че това е само първи етап. „Вторият етап би бил цялото трасе да се изнесе там, включително другото платно.“ Само така, казва той, ОВОС-ът ще е спазил всички правила и ще покаже, че влиянието в дефилето е намалено, а директивите – изпълнени. „Те са длъжни да поискат в оценката да влезе и този проект“.
Министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова не е съгласна. „Над 25 души се съгласиха на Комитета за наблюдение този проект (с едно платно горе и едно долу – бел. ред.) да бъде подаден за ОВОС другата седмица. Само двама бяха против. Аз съм много доволна, че и Петър Берон се съгласи с нашето мнение.“ Другият проект според нея да може да мине през оценката за въздействие и ще бъде едновременно много сложен за изпълнение, двойно по-скъп и по-тежък за природата.
От Агенция „Пътна инфраструктура“ също казват, че предварителният екологичен скрининг е показал, че вдигането на две платна ще засегне „значително приоритетни местообитания в района Кресна – Илинден, предмет на опазване на околната среда. Поради тази причина този проект няма да се разглежда в доклада по ОВОС и доклада за Оценка за съвместимост“.
Тук АПИ противоречат на Павлова, която мисли, че екоекспертите ще прегледат и този проект. „Кой вариант е най-добър за околната среда е предмет на процедурата по ОВОС, напредъка на която редовно представяме на ЕК и инициативата Джаспърс тъкмо за да сме сигурни, че ЕК ще бъде съгласна с развитието на проекта. Все пак предварителните изследвания на екологичните експерти показват, че вариант с две платна за движение на източния обход би довел до значителни въздействия върху приоритетни местообитания и видове“, казва тя. Това е важен въпрос, по който няма яснота – миналият ОВОС показа тунела като най-ефективно решение и само наличието на други пречки би могло да оправдае преместването към друг вариант.
Проектантите, които направиха предпроектното проучване – „Пътпроект 2000“, също мислят, че ще е много трудно да се прокара целият път оттам. „С 80% ще се оскъпи проектът, ако стане двоен“, казва Любен Симеонов, ръководител на компанията. По груби сметки според него единичният проект ще е около 800 млн. лв, а двойният – около 1,4 млрд. Това беше и сумата, спомената тази седмица от председателя на АПИ Лазар Лазаров, но специалисти от бранша коментираха пред Топ ПРЕСА, че тя звучи нереалистично висока. „Много е сложен за изпълнение, отидете и вижте на място“, казва Симеонов. Той дава пример с най-високия нужен виадукт, който ще е 125 метра. Досегашният най-висок такъв е на Витиня и е 102 метра.
…И ЕДНО ПЛАТНО НАУМ
Така към момента изглежда, че най-накрая се върви към някакво решение. Еколозите обаче твърдят, че то е половинчато: трафикът се е засилил в последните години и това допринася за унищожаването на екосистемата в Кресна. Според данни на АПИ спрямо 2005 г., когато среднодневната интензивност е била 8219 МПС, десет години по-късно тя се е вдигнала до 9454. Лиляна Павлова казва, че новото трасе ще извади половината трафик навън, което ще помогне. Но проблемът е, че със строежа на скоростен път очакваният трафик за 2030 г. се очаква да е 15600 МПС на ден, което ще унищожи всеки екологичен ефект от преместването на част от пътя. „Това е екопроект, не е транспортен проект“, казва Ковачев убедено.
Всъщност обаче фокусът е един и същ. МРРБ, АПИ и строителите искат да решат колкото се може по-бързо как да изглежда проектът, за да се почне строителство, да се облекчи трафикът и да намалеят жертвите. Еколозите също и не само заради катастрофата. Те нямат полза да бавят още започването, защото настоящата ситуация влияе пагубно на екосистемата в дефилето. Разликите са в подхода.
Ковачев смята, че правителството не разбира, че ЕК се готви да глоби страната в края на проекта и да прибере обратно част от парите, защото не са изпълнени екодирективите. Затова иска да бъде обявен втори етап, независимо кога ще се случи, на който цялото трасе да излезе извън дефилето. „Ще направим агресивна кампания в Брюксел, с помощта на други организации, с която да накараме комисията да поеме своята отговорност за опазването на дефилето“, казва съоснователят на партия „Зелените“. Според него това значи ЕК да приеме да отпусне още пари.
МРРБ и АПИ биха били доволни това да се случи, но не го виждат като реалистичен вариант. Въпреки това аварийните тръби на тунелите сега ще бъдат направени така, че да могат да поемат още трафик, ако се наложи – за всеки случай. Всички планове в Кресненското дефиле изглеждат предпоследни.
Be the first to leave a review.
